by qvd50491823Вторият по височина връх в страната – Вихрен, е просто задължителен за всеки, който се смята за истински турист. Започваме изкачването рано, за да избегнем тълпите, които го налазват по обед. Минали сме една трета от пътя нагоре, а слънцето вече огрява мраморите над нас.Признавам, че не обичам особено това изкачване. От Казаните е твърде стръмно, а по-най-лесната пътека от хижа "Вихрен", наричана Магистралата, е скучно чак до момента, в който се достига Кабата и започват гледките. На снимката са Хвойнати връх /2635м/ и зад него Муратов /2669/, гледани от Кабата.Западно от нас са Влахинските езера, ограждани от рида Гредаро с височина 2605 метра.След още малко пъплене по мрамора сме възнаградени с изглед към Синаница /2516м/. Облаците се надигат и е напълно възможно да останем без гледки от върха. На Вихрен това често се случва.Ето ни на 2914 метра височина. Срещу нас е връх Кутело - близнак на Вихрен, по-нисък само с 6 метра.Решаваме да слезем през Казаните. Това ще накара шофьора да изкачи после едни 100 метра до колата, но любопитството изисква жертви. На снимката - Вихрен откъм Кутело.На първи план - мраморите на Вихрен. На втори - Тодорка и нейните улеи. На трети - Стражите.Големият казан и част от стената на Вихрен
