Федералният резерв ще трябва да е изобретателен при следващата рецесия

Пространството му за маневриране в рамките на конвенционалната парична политика е малко

Когато следващата рецесия удари икономиката на САЩ, страната ще бъде в лошо положение да отговори с ефективен антицикличен монетарен или фискален стимул, пише за Financial Times Вилем Буйтер, бивш специален икономически съветник на Citigroup.

Причината за неадекватността на паричната политика е очевидна: пространството за маневриране на Федералния резерв по отношение на лихвите е оскъдно.

Целевият диапазон на ставката по федералните фондове е 1,50-1,75 %. Преди финансовата криза типичният цикъл на паричната политика от върха до дъното включваше съкращаване на лихвите с 5 процентни пункта.

Фед е много малко вероятно да свали лихвите на отрицателна територия. Централната банка се страхува да не предизвика катаклизми на паричния пазар. Съществува и мнението на някои конгресмени, че негативната депозитна ставка ще бъде данък върху банките, които заемат на Федералния резерв, а само Конгресът има право да налага данъци. По същата логика обаче положителната лихва е данък върху банките, които заемат от Фед.

Така че само нулев процент би бил конституционен – ​​ислямско банкиране в американски вариант. На практика за Фед нулевата долна граница е обвързващо ограничение.

От това следва, че 1,5 процентни пункта е цялото пространство на конвенционалната политика, с което Фед разполага. След изчерпване на ограничените лихвени опции остава само нестандартната парична политика – количествено (QE) и качествено облекчаване, целеполагане относно кривата на доходността и бъдещи насоки за времето на преустановяване на режима на нулева лихвена политика.

Извън финансовите кризи промяната на размера и състава на баланса на Фед е ерзац парична политика. Тя все пак влияе върху финансовите условия, но с намаляваща възвръщаемост. А и трансмисията от финансовите условия към съвкупното търсене е слаба.

Неспособността на финансовите условия да окажат значително влияние върху търсенето се дължи отчасти на прекомерната задлъжнялост на частния сектор. Това очевидно важи за нефинансовия корпоративен сектор, но и задлъжнялостта на домакинствата също е висока по всички стандарти, с изключение на онези луди години, довели до финансовата криза. Дори ако обезценяване на валутата повиши търсенето на вътрешната продукция, размерът на търговския сектор в САЩ е твърде малък, за да направи то решаваща промяна.

Така остава фискалната политика, която може и трябва да се използва за осигуряване на антицикличен стимул, когато настъпи следващата рецесия. САЩ имат проблеми с фискалната устойчивост, произтичащи най-вече от повишаването на разходите за социално осигуряване и обществено здравеопазване, както и от нарасналия вече държавен дълг. Но това не трябва да пречи на временния антицикличен стимул. Ако има опасения относно желанието на пазара да поеме допълнително емитиране на публичен дълг при поносими лихвени проценти, Фед трябва да го монетаризира.

Идеята, че при такива обстоятелства има аргумент да се направи антициклично спускане на „хеликоптерни пари“ - при което централната банка налива пари в икономиката - е една област, в която така наречената Модерна парична теория е права.

Би ли осигурил Фед монетарната половина от „хеликоптерните пари”? По принцип независима централна банка може да избере да монетаризира увеличение на дефицита в публичния сектор. Независимостта означава да имаш право и способност да кажеш „не“ на искане за монетаризация на публичен дълг. Означава също и правото да кажеш „да“ на такова искане - при условие че е в съответствие с тройния мандат на Фед за пълна заетост, стабилни цени и умерени дългосрочни лихвени проценти.

Ако Федералният резверв искаше да бъде сдържан относно монетаризирането на дефицита, той можеше просто да обяви, че непредвидено е решил да осъществи четвърти кръг на QE по изцяло независими причини на паричната политика.

Централната банка постъпи по този начин, когато обяви QE1 през ноември 2008 г. Икономиката беше преминала в свободно падане и беше ясно, че накрая Конгресът ще се съгласи на подходящ антицикличен стимул, който, заедно с автоматичните фискални стабилизатори, през 2008-2010 г. възлезе на 10 на сто от годишния брутен вътрешен продукт.

Балансът на Федералния резерв се разшири от малко над 6 на сто от БВП през 2008 г. до над 23 на сто през 2013 г. – христоматиен пример за „хеликоптерни пари”. Следващата рецесия едва ли ще бъде толкова всеобхватна, тежка или дълготрайна, колкото тази, предизвикана от финансовата криза.

Това е добрата новина. Лошата е, че тази по-умерена рецесия ще направи ефективния антицикличен стимул по-малко вероятен.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева