Хиляди се сбогуват със Стоянка Мутафова (ОБЗОР)

Започна поклонението пред тленните останки на голямата актриса Стоянка Мутафова. 

Опашката пред Сатиричния театър е повече от огромна. Стотици са чакащите от сутринта да кажат последно сбогом на актрисата. 

Поклонението пред Стоянка Мутафова продължава в Сатаричния театър и в момента. На опашката като редови фенове застанаха зам.-министърът на култрата Румен Димитров, столичният кмет Йорданка Фандъкова, шефът на Съюза на артистите Христо Мутафчиев, десетки колеги и приятели на великата комедиантка и стотици фенове. 

Сред първите бяха много близките й Тятяна Лолова, Искра Радева и Албена Павлова. 

Особено неутешим бе Николай Атанасов-Шуши, с когото Стояна игра в продължение на 23 години. "1221 пъти излязохме заедно в "Госпожа Стихийно бедствие". Между нас имаше уникална химия, тя Водолей и аз Водолей. Крещяхме си и си викахме, а след 30 минути вече се усмихвахме и прегръщахме. Никога не се оплака от каквото и да било. Преди да влезе в болницата за операция на жлъчката, ми каза: "Оправят ме набързо, излизам и продължаваме с представленията". Беше убедена, че ще живее още. Напоследък използваше в спектаклите едно бастунче на моята прабаба. И все ме питаше: "Шуши, до колко изкара прабаба ти?". И когато аз й отговарях: "До сто и една", тя започваше да се смее: "У-у-у, че то не остава много, бе!". До операцията на жлъчката, Стояна никога не е искала да се отказва от театъра. Но след тази операция всичко у нея се срина. Да ме прости Господ, през последните седмици много се мъчеше и си помислих, че е по-добре Бог и Нейчо да си я приберат", изплака Николай Атанасов-Шуши. 

"100 години бяхме приятелки. Страшна актриса. Страшен човек. Страшен другар! Просто Вселена! Това беше тя. Когато за последно се чухме по телефана, се уговорихме да обядваме заедно и да се забавляваме. Ужасно ми липсва", сподели Богдана Карадочева. 

"Смях, смях и много смях. Цял живот - изумително лъчезарна. Искам така да я запомня", каза Васил Найденов. А неговият мениджър Ивайло Манолов добави: "Тримата бяхме заедно на безкрайни участия, безкрайни вечери, безкрайни концерти. След като Стояна влезе в болницата, почти всеки ден звъняхме на Муката да питаме как е, защото посещенията бяха забранени". 

Владо Пенев бе категоричен: "Всички ние сме щастливци, защото живяхме в епохата на Стоянка Мутафова. Най-големият динозавър на нашето време. Стояна е последният аристократ от нашата тъжна сцена. Изключителна личност. Подобна порода хора повече едва ли ще се родят. Беше страхотна не само заради енергията и духа, не само заради това, че игра до 97 г., не само заради изключителната си интелигентност... Могъщата й еродиция никога не позволи да постави себе си пред публиката. Истинският талант се вълнува преди всичко от радостта и усмивките, които носи на хората. Никога не стана досадна - витална, пълна с живот. Така ще остане Стояна за България!".

Христо Мутафчиев сподели, че не е работил в голям проект със Стояна, но винаги са се обичали истински. "Тя беше човекът, за когото чистата любов бе най-важна в отношенията с хората, прегръщаше ги искрено. Не се вземаше на сериозно. Не се занимаваше с битови простоии и дивотии. Когато я питаха с какво иска да я запомнят, отговаряше: "Все ми е тая!" Какво по-изразително от това?!"