https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_4003267.jpg

Истории за домашна лютеница, в които има деца с филии и шотландски замък

Колет с традиционни български вкусове, изпратени от Mastercard, пристигна в Прага, стигна получателя си и събуди спомени

Ако искате да зарадвате близък или приятел в Европа малко преди Коледа с интересна и вкусна изненада директно от България, би трябвало вече да сте участвали в играта на Mastercard "Вкусът на дома" (ако не сте – все още имате време). По този повод преди седмица Мирослава Симова, която от две години работи като CEO на Pernod Ricard в Чехия, писа на "Фейсбук" страницата си почти на шега, че много й се иска някой да й изпрати лютеница. Главният редактор на "Бакхус" Джиджи Лагадинова и приятел на Мирослава, мигновено се отзова на молбата й и изпрати един от колетите на Mastercard, които съдържат любими български храни. Ето какво ни разказа Мирослава минути след това:

https://www.dnevnik.bg/shimg/zx460_4003268.jpg

Обичам лютеница поради много причини

Когато чух за играта на Mastercard, във "Фейсбук" на шега написах какво ми липсва на мен, като очаквах да ми отговорят няколко близки приятели. Въпреки че профилът ми не е публичен, се отзоваха страшно много хора, които ми предлагаха да донесат това или онова от България, питаха ме каква точно лютеница обичам и т.н. - беше много мило.

При мен вкусовете имат голямо значение – когато опитам нещо познато, все едно съм седнала с приятелка на площад "Журналист" – храната ме пренася другаде, връща ми конкретни спомени и е емоционален, свързващ елемент за приятели, среда, семейство, биография. И това е много хубаво.

Детски спомен с лютеница

Като малка живеех до Южния парк, но тогава имаше едни места пред блока ни, които са били овощни градини. Там, на стената на един стар гараж, бяха направени няколко огнища, където всички хора, живеещи наоколо, в този днес "елитен столичен квартал", си правеха лютеница. То и магазините бяха празни и нямаше какво да се купи. И тъй като семействата се редуваха пред огнищата, децата от блока ходехме следобед с филии и съвсем буквално "намазвахме" от лютеницата на всеки. Това си го спомням много добре и ми е готино преживяване – сюрията деца с филии, чакат.

https://www.dnevnik.bg/shimg/zx460_4003269.jpg

И един от наши дни

Най-много обичам лютеницата на майка и татко - тя е доста люта и абсолютно винаги си нося по два-три буркана, когато се прибирам от София. Те не правят много неща за зимнина, но заради мен лютеницата я приготвят специално.

Преди две години трябваше да пътувам от България до Шотландия по служебен и много официален повод – след 20 години работа ми връчиха един вид орден за заслуги към шотландското уиски – Keeper of the Quaich, което само по себе си е голяма чест, както и рядкост за жена. После трябваше да се върна в Прага, така че специално чекирах багаж заради лютеницата, а вътре имах много специална рокля. Церемонията беше в замък на седем века, посрещаха ни гайдари в шпалир и т.н. А, докато стигна до там, единственото ми притеснение беше да не ми се счупи лютеницата и да ми развали роклята. Мисля, че това е достатъчно добър пример какво правя в името на храната.

Все още и вие може да участвате в играта на Mastercard, в която 50 късметлии ще имат щастието да изпратят безценна кутия с традиционни български вкусове на близък или приятел в Европейския съюз, която да го зарадва за Коледните празници и да събуди спомени.