Шест месеца по-късно протестиращите в Хонконг не съжаляват, че излязоха на улицата

Някои загубиха работата си, други бяха осакатени, осъдени или принудени да емигрират. Но шест месеца след началото на продемократичното движение в Хонконг никой от демонстрантите не съжалява за участието си. Без прецедент след връщането на бившата британска колония на Пекин, движението започна на 9 юни, когато множество, наброяващо според демонстрантите един милион души, заля улиците на мегаполиса, за да спре проект, впоследствие отменен, за легализиране на екстрадициите към Китай.

Местното правителство, съюзно на Пекин, остана неотстъпчиво и мобилизацията разшири исканията си, настоявайки за демократични реформи и критикувайки посегателствата на централната китайска власт срещу принципа "Една държава, две системи", за която се смята, че гарантира свободите на Хонконг. На първа линия в управлението на тази криза силите за сигурност противопоставиха все по-твърд и по-твърд отговор срещу демонстрантите.

Реймънд Еюн, преподавател в епархийско девическо училище - елитно учебно заведение, много скоро се присъединява към протестното движение. Той присъства на 12 юни пред Законодателния съвет (хонконгския парламент), когато огромна демонстрация се изражда в насилие. Твърдо ядро от протестиращи, твърдо решени да се бият, проникват този ден във външния двор на парламента, който трябвало да обсъжда текста за екстрадициите, хвърляйки бутилки със запалителна смес, павета и метални щанги по полицаите. Силите за сигурност отвръщат със залп от сълзотворен газ срещу радикалите, след което

се заемат и с мирното множество, струпало се пред комплекса

- контраатака, предизвикала гнева на населението срещу собствената му полиция.

И днес Реймънд не знае точно какво е ударило лицето му в този ден - гумен куршум или сачма. Едно нещо обаче е сигурно - в очите му са влезли безброй парченца стъкло от раздробените му очила. Зрението на дясното му око вече е едва 30 процента. Арестуван е за участие в безредици, впоследствие е освободен.

Днес той не съжалява за нищо.

"Не минава и ден, в който да не се запитам как мога да допринеса още за каузата. Парите и материалните удоволствия са важни, но не толкова, колкото преди", казва той за кореспондента на "Франс прес".

Райън, 19-годишен студент, до неотдавна прекарвал времето си в видеоигри или гледане на футбол, говори в същия дух. Той е един от шестте хиляди демонстранти, арестувани през шестте месеца на недоволство. Наложена му е

глоба от 5000 хонконгски долара (570 евро) заради повредена кофа

за смет. "Преди това движение казваха, че съм весел човек и оптимист, но някои хора вече ме мислят за песимист, сподели той. Вече не се усмихвам много. Трудно ми е да се усмихвам, защото си мисля за другите демонстранти, които бяха бити от ченгетата, които бяха арестувани и още не са освободени."

Има студени отношения с баща си, привърженик на правителството, и изпитва искрена тревога за бъдещето на движението. "Чувствам се наистина безсилен. Не знам какво ще се случи. Това е като да прекосяваш река, рискувайки живота си на всеки камък, по който стъпваш", казва той.

За много хора животът никога вече няма да е същият.

Бившият служител от британското консулство Саймън Чен живее в доброволно изгнание в Лондон, след като през август е задържан в продължение на две седмици от китайските власти. Пекин го обвинява, че е търсил услугите на проститутки, а той твърди, че е бил измъчван от китайски агенти, които искали да изтръгнат от него информация за демонстрациите в Хонконг. "Аз съм в изгнание и вероятно повече никога няма да мога да се върна в Хонконг", заяви той за АФП чрез послание в "Телеграм".

Но и той не съжалява. "Най-сетне мога да бъда наистина верен на себе си, да се изразявам, да работя свободно, да правя каквото искам с живота си, да се боря за демокрацията и свободите", пише той.

Бившата стюардеса Ребека Си е загубила работата си, понеже Пекин упражни натиск върху авиокомпаниите да вземат мерки срещу служителите, изразяващи подкрепа за протестното движение. Със сълзи на очи тя излезе пред медиите през август, за да разкаже как я уволнили от "Катай Драгон" (Cathay Dragon) заради публикациите й във фейсбук, в които коментирала политическата криза. Тя също остава позитивна: "Ние всеки ден пишем история от юни насам. Китайското правителство си мисли, че се изтощаваме и че всичко "ще се уреди", но не осъзнава колко са корави хонконгците." /БТА