Най-труд­на­та ми ро­ля в жи­во­та е да иг­рая се­бе си

Вто­ра го­ди­на Ор­де­нът на ри­ца­ри­те там­п­ли­е­ри у нас - Ве­лик При­о­рат Бъл­га­рия, връч­ва наг­ра­да за ак­тьор­с­ко майс­тор­с­т­во и хрис­ти­ян­с­ки цен­нос­ти. При­зът е на име­то на го­ле­мия бъл­гар­с­ки ак­тьор Ан­д­рей Ба­та­шов, кой­то ос­та­ва в сър­ца­та на бъл­га­ри­те с не­заб­ра­ви­ми­те си ро­ли. Мал­ци­на оба­че зна­ят, че Ба­та­шов бе и един от ос­но­ва­те­ли­те на там­п­ли­ер­с­кия ор­ден в Бъл­га­рия, не­гов пър­ви и не­заб­ра­вим Ве­лик це­ре­мо­ни­ал­майс­тор.

Със сво­я­та енер­гия, ог­ром­но оба­я­ние и пре­ди всич­ко и хрис­ти­ян­с­ка­та си ду­шев­ност Ан­д­рей зап­ле­ня­ва­ше хо­ра­та с ка­у­зи, раз­ка­за за "Стан­дарт" ген. (о.р.) Ру­мен Рал­чев, Ве­лик При­ор на Ве­лик При­о­рат Бъл­га­рия. Съз­да­вай­ки пър­ви­те ко­ман­де­рии в Бъл­га­рия, те има­ли мно­жес­т­во пъ­ту­ва­ния за­ед­но как­то в стра­на­та, та­ка и в чуж­би­на. Глав­но в Сър­бия, ко­я­то в на­ча­ло­то е мен­тор на стра­на­та ни. Ка­то це­ре­мо­ни­ал­майс­тор, той пре­да­ва­ше енер­ги­я­та си на ця­ла­та за­ла, в ко­я­то се из­вър­ш­ва­ха ри­ту­а­ли­те, връ­ща лен­та­та ген. Рал­чев. И при­пом­ня, че Ве­лик При­о­рат НА­ТО ня­кол­ко пъ­ти е про­веж­дал кон­вен­ти­те си в Со­фия и то­га­ва це­ре­мо­ни­ал­майс­тор е бил Ба­та­шов. Той по­лу­чи меж­ду­на­род­но приз­на­ние за своя та­лант и въз­мож­нос­ти­те си, ко­мен­ти­ра Ве­ли­ки­ят При­ор. Ба­та­шов не бил бо­гат, но въп­ре­ки то­ва три пъ­ти да­ря­вал на Ве­лик при­о­рат Бъл­га­рия всич­ки­те си пос­тъп­ле­ния от мо­нос­пек­так­ли­те, ко­и­то иг­ра­ел. Раз­ви­вал и бла­гот­во­ри­тел­на дей­ност - по­се­ща­вал до­мо­ве за въз­рас­т­ни хо­ра и им иг­ра­ел пред­с­тав­ле­ния. Ко­га­то се раз­бо­лял, там­п­ли­е­ри­те да­ри­ли 72 хи­ля­ди ле­ва за ле­че­ни­е­то му. Но, уви, бо­лест­та се ока­за­ла по-сил­на...

В па­мет на лич­ност­та и де­ла­та на Ба­та­шов пре­ди ня­кол­ко го­ди­ни раз­го­ва­рях­ме със съп­ру­га­та му и с май­ка му и те ни да­до­ха пра­во­то да уч­ре­дим наг­ра­да­та на име­то на Ан­д­рей Ба­та­шов, ко­я­то да връч­ва­ме вся­ка го­ди­на на ак­тьор до 33 го­ди­ни, не са­мо с яр­ко изя­ве­ни ка­чес­т­ва на сце­на­та, но и с хрис­ти­ян­с­ки доб­ро­де­те­ли, раз­каз­ва още Рал­чев. Ми­на­ла­та го­ди­на наг­ра­да­та бе връ­че­на за пър­ви път - на ак­тьо­ра Вла­ди­мир Зом­бо­ри от те­а­тър "Зад ка­на­ла". Та­зи го­ди­на ав­то­ри­тет­но 5-член­но жу­ри от ак­тьо­ри, жур­на­лис­ти и пре­по­да­ва­те­ли, еди­но­душ­но при­съ­ди при­за на Йор­дан Ръ­син. Въз­пи­та­ни­кът на НАТ­ФИЗ от кла­са на проф. Сне­жи­на Тан­ков­с­ка иг­рае в Об­щин­с­ки те­а­тър "Въз­раж­да­не", има изя­ви в Те­ат­рал­на ра­бо­тил­ни­ца "Сфу­ма­то", На­род­ния, Мла­деж­кия, Са­ти­рич­ния те­а­тър и др. Но­си­тел е на наг­ра­да "Ас­ке­ер 2017" за под­дър­жа­ща мъж­ка ро­ля (Те­ле­гин от "Вуй­чо Ваньо" на Че­хов, реж. Гри­гор Ан­то­нов) и на "Икар 2019" за под­дър­жа­ща мъж­ка ро­ля (Гли­гор от "Но­ва Биб­лия" по Ра­дич­ков, реж. проф. Иван Доб­чев). Ре­дов­но учас­т­ва в бла­гот­во­ри­тел­ни пред­с­тав­ле­ния и ини­ци­а­ти­ви в пол­за на де­ца в не­рав­нос­той­но по­ло­же­ние, въз­рас­т­ни хо­ра и т.н.

• Чо­ве­кът е Бо­жие съз­да­ние, но­си в се­бе си стре­ме­жа към ду­хов­на дей­ност
• Да да­ваш доб­ри­на е най-го­ля­ма­та цен­ност, каз­ва ак­тьо­рът Йор­дан Ръ­син, но­си­тел на наг­ра­да­та "Ан­д­рей Ба­та­шов"

- Г-н Ръ­син, Вие сте таз­го­диш­ни­ят но­си­тел на наг­ра­да­та "Ан­д­рей Ба­та­шов" за ак­тьор­с­ко майс­тор­с­т­во и хрис­ти­ян­с­ки цен­нос­ти. Как­во е зна­че­ни­е­то на то­ва от­ли­чие за Вас?

- Тя има ог­ром­на стой­ност за мен. Иде­я­та й ме на­ка­ра да се за­мис­ля дъл­бо­ко за се­бе си и за то­ва кол­ко цен­но не­що е да по­ма­гаш на хо­ра­та.

- Вие съ­що се за­ни­ма­ва­те с бла­гот­во­ри­тел­ност...

- Да, в мо­я­та сфе­ра. Из­на­ся­ме пред­с­тав­ле­ния в до­мо­ве за де­ца в нуж­да, в до­мо­ве за въз­рас­т­ни. От­как­то съм за­вър­шил НАТ­ФИЗ, имам учас­тия със сту­ден­ти­те в Ака­де­ми­я­та - бъ­де­щи ак­тьо­ри, ре­жисьо­ри. Учас­т­вам в тех­ни­те идеи. Вяр­но е, че имам мал­ко по­ве­че опит. Но не им каз­вам как тряб­ва да ста­ват не­ща­та. Прос­то зас­та­вам до тях ка­то ак­тьор.

- Те имат ог­ром­на нуж­да от то­ва - ня­кой да им по­да­де ръ­ка, да по­чер­пят от не­го­вия опит...

- Да, но те пък по­ма­гат и на мен. Са­ма­та сре­ща с тях е за­реж­да­ща.

- Наг­ра­да­та "Ан­д­рей Ба­та­шов" е мно­го за­дъл­жа­ва­ща, за­що­то ос­вен за ак­тьор­с­ко майс­тор­с­т­во е и за хрис­ти­ян­с­ки цен­нос­ти. Кои от тях са де­фи­цит днес и как Вие ги от­с­то­я­ва­те?

- Да да­ваш, да да­ваш доб­ри­на. Но, за да го пра­виш, тряб­ва поз­на­еш се­бе си. Още древ­ни­те гър­ци са ка­за­ли, че тряб­ва да имаш поз­на­ние за се­бе си. Аз са­ми­ят все още съм в тър­се­не на се­бе си.

- Коя от ро­ли­те, ко­и­то сте изиг­рал до­тук, ви е по­мог­на­ла най-мно­го да от­к­ри­е­те се­бе си?

- Труд­но е да от­к­роя ед­на. По-ско­ро всич­ки. Към вся­ка ро­ля под­хож­дам ка­то към пър­ва и взе­мам то­ва, ко­е­то мо­же да ми да­де, да усъ­вър­шен­с­т­вам вся­ка крач­ка с нея. Вся­ка ед­на ро­ля доп­ри­на­ся за поз­на­ни­е­то ми за се­бе си.

- На­пус­на ни го­ле­ми­ят Сте­фан Да­на­и­лов. Как­во за­гу­би Бъл­га­рия с не­го?

- Ед­на го­ля­ма ду­ша.

- Жи­ве­ем във вре­ме, в ко­е­то ом­ра­за­та ся­каш е на мо­да. За­що се по­лу­чи та­ка и как мо­жем да се бо­рим с то­ва урод­ли­во яв­ле­ние?

- Ом­ра­за? За­що ом­ра­за? Има лю­бов, ви­на­ги е би­ло та­ка.

- Имам пред­вид, че вся­ко не­що у нас, до­ри и доб­ро, пре­ка­ле­но чес­то е под­ло­же­но на уни­що­жи­тел­на кри­ти­ка в со­ци­ал­ни­те мре­жи. Вие, ар­тис­ти­те, мо­же би сте об­ла­го­де­тел­с­т­ва­ни, за­що­то по­лу­ча­ва­те са­мо ова­ции и лю­бов.

- Не, не е та­ка. Би би­ло ху­ба­во, но не­ви­на­ги по­лу­ча­ва­ме са­мо ова­ции и лю­бов. Ко­га­то пра­вим не­що, раз­би­ра се, ис­ка­ме да бъ­де ха­ре­са­но. Ко­га­то из­вър­вя­ва­ме пъ­тя на ед­но пред­с­тав­ле­ние, ня­ма за­кон, че то ще се по­лу­чи и ще бъ­дем хва­ле­ни след то­ва. Вся­ко но­во пред­с­тав­ле­ние за­поч­ва с рис­ка да се опи­та­ме да ка­жем не­що. То мо­же да е ху­ба­во, но мо­же и да не е. Има­ме пред­с­тав­ле­ния, в цен­тъ­ра на ко­и­то е па­де­ни­е­то на чо­ве­ка. А те­зи те­ми са дос­та теж­ки за въз­п­ри­е­ма­не.

- Те­ат­ри­те са все по-пъл­ни. Как­во е ва­ше­то обяс­не­ние за то­ва?

- Чо­век вът­ре в се­бе си има из­кон­но же­ла­ние за ду­хов­но из­ви­ся­ва­не. Мо­же би за­то­ва и мно­го доб­ре се при­е­ма но­во­то ни пред­с­тав­ле­ние "За ед­но яв­ле­ние от елек­т­ри­чес­т­во­то" по раз­ка­зи на Че­хов. В не­го се го­во­ри точ­но за то­ва - чо­ве­кът е приз­ван да про­я­ви сво­и­те ду­хов­ни спо­соб­нос­ти, да мис­ли за ду­ша­та си и за Бо­га. За­що­то все­ки чо­век е Бо­жие съз­да­ние. И но­си в се­бе си стре­ме­жа към ду­хов­на дей­ност, ма­кар то­ва да е на при­ли­ви и от­ли­ви.

- На прак­ти­ка Вие сте на сце­на­та от пър­ви клас, ко­га­то сте иг­рал Ва­сил Лев­с­ки. Как­во е да вле­зеш в ума и сър­це­то на Апос­то­ла на та­ка­ва крех­ка въз­раст?

- Връ­ща­те ме мно­го на­зад. Не съм на сце­на­та от пър­ви клас. Прос­то то­га­ва за пър­ви път учас­т­вах в пред­с­тав­ле­ние. След то­ва има­ше го­ля­мо за­ти­шие - до НАТ­ФИЗ.

- Вся­ко де­те е учас­т­ва­ло в учи­лищ­на пи­е­са, но все пак на Вас Ви се е пад­на­ло да изиг­ра­е­те Апос­то­ла. То­ва про­ме­ни ли Ви по ня­ка­къв на­чин?

- За­пе­ча­та в мен лю­бов­та към Лев­с­ки.

- Иг­рал ли сте го след то­ва?

- Не, но ис­кам. За­що­то Апос­то­ла е го­ля­ма лич­ност, труд­на лич­ност.

- Иг­рал сте и дра­ма­тич­ни, и ко­ме­дий­ни ро­ли. За как­ва ро­ля меч­та­е­те или об­раз, кой­то да пре­съз­да­де­те?

- Ня­мам та­ка­ва меч­та. При­е­мам то­ва, ко­е­то се из­п­ре­чи на пъ­тя ми, и се опит­вам да се пре­бо­ря с не­го. Оби­чам да се втур­вам в пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва. И точ­но там е рис­кът да­ли ще се по­лу­чи или не. Ви­на­ги е 50:50.

- Гле­дай­ки нап­ред, къ­де са ам­би­ци­и­те Ви по-ско­ро - в те­а­тъ­ра или в ки­но­то?

- И две­те.

- Го­ле­ми­ят ек­ран прив­ли­ча ли ви?

- Ес­тес­т­ве­но. За­ра­ди не­го вля­зох в НАТ­ФИЗ. Но в Ака­де­ми­я­та осъз­нах, че те­а­тъ­рът е мно­го по-вис­ше из­кус­т­во и ис­к­ре­но го за­о­би­чах. За­се­га съм на­со­чен към не­го. Ис­кам и ки­но, раз­би­ра се. Ве­че имам ня­кол­ко опи­та, ко­и­то мо­же би дру­га­та го­ди­на ще из­ля­зат на ек­ран.

- Бъл­гар­с­ки­те фил­ми в мо­мен­та са хи­то­ви. Как­во е обяс­не­ни­е­то - доб­ра иг­ра, доб­ра ре­жи­су­ра, по­ве­че па­ри или ня­как­во ро­до­лю­би­во усе­ща­не в пуб­ли­ка­та да под­по­мог­не род­но­то ки­но?

- Мо­же би от всич­ко по мал­ко. Доб­ри­те дни на бъл­гар­с­ко­то ки­но пред­с­то­ят.

- Още Шек­с­пир учи, че най-го­ля­ма­та сце­на е жи­во­тът и всич­ки има­ме ро­ля в нея. Коя е най-труд­на­та жи­тейс­ка ро­ля за вас?

- Да иг­рая се­бе си.