Българите са най-скептични в ЕС, че корупцията може да се накаже с глоби или съд

Най-малко българи в Европейския съюз (14%) смятат, че е вероятно хора или компании, участващи в корупционни практики в страната, да бъдат глобени сериозно или вкарани в затвора от съда, показа проучване на Евробарометър за корупцията. На противоположното мнение са 77% от анкетираните. За сравнение - средно в ЕС на същото мнение за корупцията в тяхната страна са 39 на сто от гражданите.

Само 26% от българите смятат (при средно в ЕС 44%), че е вероятно хора или компании, участващи в корупционни практики в страната, да бъдат заловени или докладвани на полицията или прокурорите. По-нисък е този процент единствено в Словакия (24 на сто).

Двете страни заемат същите позиции в статистиката и когато анкетираните биват питани колко вероятно мислят, че е, на хора или компании, участващи в такива практики, да им бъдат повдигнати обвинения и да бъдат изправени пред съда – само 23% от българите и 22% от словаците смятат, че това е вероятно да стане в техните държави. Средно в ЕС на това мнение са 47%.

Колко разпространена е корупцията?

Мнозинството от българските граждани (85%) е на мнение, че корупцията в страната е разпространена широко при средно в ЕС 63 на сто.

Попитани дали заловените в корупция високопоставени служители получават подходящо наказание, 75% от българите и 56% средно в ЕС отговарят отрицателно.

Като най-разпространен вид корупция българите посочват подкупите (39 на сто) и финансирането на партиите срещу влияние върху политическите решения (46 на сто).

Пречки пред бизнеса

Проучване на Евробарометър

Данните за България

Малцина са отговорилите, че лично са ставали жертва на корупция при искане на разрешителни за строеж или за търговска дейност; на промяна в предназначението на земя; при искане на социални помощи или при регистрацията на автомобил. Средно в ЕС положителен отговор на такъв въпрос дават пет на сто от участниците, а в България - 12 процента.

Сред основните проблеми за правенето на бизнес са посочени недостатъчната инфраструктура (54 на сто в България срещу 46 процента в ЕС), шуробаджанащината (57 на сто в България срещу 37 на сто в ЕС) и корупцията (51 в България срещу 37 на сто в ЕС), бързо променящи се законодателство и политики (61% в България, 63% в ЕС), сложност на административните процедури (64% в България, 62% в ЕС).

Политика и бизнес

Твърде тесните връзки между бизнеса и политиката в България водят до корупция, смятат 92% от анкетираните в страната. Малко по-висок е процентът на споделящите това мнение единствено в Португалия (93%).

Според 81% от българите подкупът и използването на връзки често са най-лесният начин да се получи определена публична услуга. Повече споделящи това мнение има в Кипър (86%), Хърватия (85%), Гърция (82%). В Италия делът е равен на този в България – 81 на сто.

В България 53% от хората смятат, че единственият начин за постигане на успех в бизнеса е да имаш политически връзки.

Какво значи подкуп?

Подарък в замяна на услуга може да бъде доказателство за уважение и любезност, но може да се сметне и за подкуп. Попитани, ако даден държавен служител получи пари, подарък или услуга от някого, каква ще е минималната стойност, на която ще сметнат това за подкуп, най-много българи (37%) казват 1-50 евро. Следват отговорите "Не знам" (23%), 51-100 евро (16%), 201+ евро (12%), нула евро (всеки подарък е подкуп – 7%), 101-200 евро (6%).

Обществени поръчки

Само 17% от българите казват, че през последните три години компанията им е участвала в обществена поръчка или публичен търг. Отговор "не" дават 81%. По-нисък е процентът на участвалите в обществени поръчки или публични търгове в Холандия и Великобритания (и двете по 15%).

Попитани дали мислят, че през последните три години корупцията е попречила на тях или на компанията им да спечелят процедура за възлагане на обществена поръчка или публичен търг, 49% от българите казват "да" (с 13 процентни пункта по-малко спрямо октомври 2017 г., преди България са само Словакия и Словения), 46% - "не" (спрямо октомври 2017 г. има увеличение с 20 процентни пункта).

Като основна причина повечето анкетирани в България (20%) посочват, че критериите са изглеждали специално подготвени за определени участници. На второ място (17% от българите) като причина се дава, че процедурата е изглеждала твърде бюрократична. 12% казват, че, изглежда, сделката е била сключена преди поканата за търг.

Само 15% са на мнение, че има достатъчно прозрачност и контрол над финансирането за политически партии в България. По-нисък е процентът на споделящите това мнение само в Кипър (15%), Португалия (14%), Словакия (13%) и Испания (11%).

Едва 19% мислят, че в България мерките срещу корупцията се прилагат безпристрастно, като по-малък е процентът на мислещите така в Кипър (17 на сто). Равен е този в Гърция.

Проучването е проведено между 30 септември и 24 октомври 2019 г.

Пълния доклад и данните за България можете да видите в прикачения файл.