Александър Каракачанов: Иван Костов взе от СДС каквото можа

Бяхме изтикани от една нова вълна хипердемократи

Александър Каракачанов е доктор по философия. Роден е на 11 септември 1960 г. в София. Съучредител на Русенския комитет, на Клуба за гласност и преустройство, секретар на "Екогласност", инициатор за създаването на Зелената партия и неин председател.

Народен представител в 7-ото Велико народно събрание от листата на коалицията СДС. Кмет на София (1990-1991) с мандата на СДС. Народен представител в 38-ото НС (1997-2001) от Коалиция "Обединение за национално спасение".

-Г-н Каракачанов, вие сте участник в Кръглата маса, на която властта и дисидентските организации договарят прехода в първите месеци след 10 ноември 1989 година. Верни ли са слуховете, че представители на управляващите и на опозицията сте се разбирали зад кулисите?

-Кръглата маса беше и има смисъл да се разберем за дадени решения. На масата. В България умираме, че всичко не е това, което виждаме. Все някой на някого дърпа конците. Това са измислици. Винаги в един политически процес има разговори зад кулисите, но не в лошия смисъл. Има и разговори официални, при които се подписва нещо.

Кой какво си е говорил и обещавал аз не знам. А и не ме интересува толкова. По време на Кръглата маса се взеха няколко ясни решения. Край на тоталитарната държава - още тогава БСП бе принудена да свали член първи от Конституцията, където се казваше, че има ръководна роля. Тогава се разбрахме, че ще има нова Конституция, в която ще залегнат всички основни принципи на съвременната демократична държава.

-Иван Костов, знаково име от Прехода, влиза в политиката през Зелената партия, а Вие сте неин лидер по онова време. Кой ви запозна и защо изборът падна върху него?

-Беше написал една статия във вестник „Дума” (по това време „Работническо дело“-б.р.), която беше прогресивна за времето си. В смисъл как ще се демократизира икономиката. Няколко положения, които от днешна гледна точка не са нищо особено, но тогава си бяха доста напредничави. Влязох във връзка с него, трябваха ни хора, които имат по-прогресивно мислене и го привлякохме. Той работеше срещу пари. И тогава мисля, че му платихме 300 лева.

Между другото Зелената партия беше единствената партия в рамките на СДС, която имаше собствена платформа за изборите. Включително с икономическа част, която написа Иван Костов тогава. После той имаше късмета, че го включихме в нашите листи. В СДС всяка партия си имаше отделна квота.

-30 години по-късно, как мислите, правилен ли се оказа този ход?

-Аз не съм в добри отношения с него. Даже не си говорим по ред причини. Но на Иван Костов са му ясни нещата и точно затова той би трябвало да носи по-голяма отговорност и по-голяма вина.

Д-р Берон: Децата на комунисти станаха първи капиталисти

За разлика от един Филип Димитров, който беше мой заместник, но който нищо не беше наясно какво става в България и в икономиката. Той живееше в друг свят.

- Защо не сте в добри отношения?

-През 1997 г., когато Костов стана министър председател, аз бях в опозиция в Народното събрание и го атакувах за много неща.

Ето, тук се вижда от моя балкон „Копитото” на Витоша. Той чрез държавни пари практически подари „Копитото” на братята Джанкови, които абсолютно незаконно направиха там един огромен строеж. И след това, когато аз почнах да го атакувам той изкомандва парламентарната си група в

Народното събрание. Той беше капитанът. И те взеха уникалното решение и понижиха статута на Витоша от национален парк на природен парк, за да може постфактум да бъде узаконен този строеж. И по-интересното - построен с държавни пари, защото РВД беше платила луди пари на Джанкови да им прави курортни постройки. Иван Костов ги подари. Но това е дреболия в сравнение с другите негови, според мен, вини пред България.

Например, американските централи. Аз винаги съм се чудил, всички знаем за какво става на дума, че плащаме специални пари на американските централи, защото Иван Костов е сключил с тях такъв договор. Най-малкото има два варианта – или да бъде обвинен в корупция, или в некадърност.

Когато той стана премиер, през 1997 г. аз внесох един Закон за кредитните милионери. По това време излезе огромен списък с хора, взимали пари от банките, но не ги връщат.

Между другото това беше една от причините за финансовата криза и хиперинфлацията през 1996-1997-а година.

Тези хора излезнаха на списък с всичките си пари вътре. Някои даже започнаха да връщат, защото се уплашиха от самото излизане на закона. Върнаха някъде към 500 милиона сегашни лева. А става дума за 1 милиард и 700 милиона долара. Цялата сума, която тогава беше изтеглена от банките. Огромен финансов ресурс, който беше приватизиран.

Вместо да продължи този процес, Иван Костов де факто го спря. Аз предложих кредитите, повечето във валута, да бъдат върнати не по курса, по който са взети преди това, а по настоящия курс, в момента, в който текат техните задължения. С хиперинфлацията курсът бе променен поне 1000 пъти. Обаче Иван Костов каза: такъв проблем няма. Излезе в Народното събрание и спря този закон.

Фирма Трон, примерно дължеше 10 милиона марки на една от големите банки, която фалира тогава. Питам, случайно ли ще има интерес да спре този закон Костов?

-По време на кабинета на Иван Костов бяха приватизирани структуроопределящи предприятия. Какво мислите за тази трансформация на държавната собственост?

-Много се дразнят хората и то с основание е, че повечето от тези предприятия, поне на първо прочитане, са дадени доста евтино.

Така се направиха тези приватизации, че не можеш да разбереш къде с основание е продадено евтино, къде без основание. Но това е по-малкият проблем. По-лошото е, че част от тази предприятия просто бяха съсипани. Затворени, понякога целенасочено от фирмите, които ги купиха. Други бяха продадени за скрап по най-елементарен начин.

Примерно, ако предприятието работи, ще ви носи на година 10 милиона лева. Но понеже този, който купува няма желание да се занимава, го разпродава на скрап за 5 милиона лева. И си отива с 5 милиона, защото го е купил за жълти стотинки.

Но най-лошото е, че не се допусна приватизация чрез Фондовата борса. И тук вече е виновна цялата политическа класа. Аз се опитах да лансирам тази идея в Народното събрание, но вече не ми стигнаха силите, защото бях сам. Навсякъде по света фондовата борса е този обективен показател, който може да каже колко струва едно предприятие.

А при нас приватизацията в огромна степен беше по няколко принципа. Или на т.нар. договорни начала с избран евентуален купувач. Или на някакъв измислен търг, който в повечето случаи беше буквално манипулиран.

Беше най-доброто да се направи приватизация чрез фондовата борса, но никой в България не го пожела. Когато купиш един завод през фондовата борса на реална цена, няма да имаш интерес да го затваряш, защото ще загубиш.

Нямаше принципни положения, по които да върви приватизацията в България. И основата на тази приватизация да бъде индустрията да остане цялостна, да може да работи.

И както стана в селското стопанство? Обявихме т.нар. ликвидационни съвети още по времето на Филип Димитров, с които всъщност ликвидирахме бившите ТКЗС-та. И почнаха да разпродават племенни крави, кочове за по 100 000 лева... Продаваха и колеха. Разбиха имуществото, разбиха базата.

-Това беше, за да върнат собствеността, земята на хората.

-Но какво направиха в Чехия? Нещо съвсем просто. Кооперациите, техните текезесета ги превърнаха в акционерни дружества. Вместо да връщат един коч, един трактор или нещо друго, което нищо не можеш да го направиш освен да го продадеш, да го изядеш и разпарчетосаш и после да обработваш 10 декара с рало. Защото ние и до там бяхме стигнали през 90-те години. Просто трябваше да се каже: цялата техника остава в текезесетата. Всички, които имат претенции са акционери. Ако искате продайте си акциите, вземете си пари, но тази структура да остане и да работи.

Но не, не стана единствено по политически причини, защото СДС и БСП се счепкаха кой ще управлява на село. Тогава БСП разчитаха много на председателите на текезесетата, които повечето бяха близки до техните кръгове. СДС пък желаеше да разбие тези структури. Унищожиха икономиката, за да могат да се преборят за гласовете на село.

-Битуват различни легенди за зимата на 1996 - 1997-а година, когато държавата беше разтърсена от хиперинфлация, а курсът достигна 3000 лева за долар. Има твърдения, че Сорос е изсипал огромен финансов ресурс и е обезценил лева. Каква е вашето обяснение за случилото се?

-Когато някой върви по ръба, а има много недоброжелатели, винаги ще се намери кой да го бутне леко с пръстче, за да падне. Нашата икономика 1996-1997-а година вече беше на ръба. Банките бяха докарани до фалит. Държавните предприятия буквално се източваха на принципа: продавам скъпо на входа, купувам евтино на изхода. Това е основна схема. Да не говорим какво ставаше на митницата. Един пълен бардак в държавата. И няма идея как да се излезе от него. Накрая балонът се спука. И може Сорос

да е помогнал, може който друг да е бил, но това е било натискането с пръст на човек, който пада в пропастта.

-Кога и защо се разделиха пътищата ви с Иван Костов?

-СДС се разцепи през 1991-а година. Иван Костов тогава още не беше фактор. Той беше министър на финансите, беше второстепена фигура. Зелената партия, Социалдемократическата партия на д-р Дертлиев, земеделците на Дренчев, Петко Симеонов с клубовете, организациите, които бяхме основни в СДС, фактически бяхме изтикани навън от една нова вълна хипердемократи, страхотни борци за демокрация, които решиха, че сега ще направим революция.

А ние не бяхме съгласни да се прави революция в смисъл да излезем на улицата и да се бием. Нали си спомняте тогава тридесет и деветимата, които лежаха пред Народното събрание, защото считаха, че ако бъде приета Конституцията, ще се срине държавата. А всъщност, ако я нямаше тази Конституция, която ние подписахме, наистина щяхме да стигнем до кръвопролития в България.

Цялото разцепление на СДС беше борба за власт вътре в СДС.

А Костов взе от СДС каквото можа. Ние създадохме СДС: аз, Петко Симеонов, Жельо Желев, Петър Дертлиев и т.н., да не пропусна още хора, които наистина са работили за тази идея. Но това беше коренно различно от СДС-то на Костов.

Първото СДС, истинското, това е широка антитоталитарна коалиция, чиято цел беше да върне демокрацията в България.

Тази коалиция постигна своята цел с подписването на Конституцията, която положи демократичните основи на България. А Костов 92-а, 93-а, 94-а беше опозиция на БСП. И накрая, когато държавата се срина, просто вълната го изкара и го направи министър председател. В този смисъл аз мисля, че той само печелеше от СДС.

Ивайло Трифонов: Провалихме се в икономическия преход

Когато всичко беше изконсумирано той реши, че това СДС не му харесва достатъчно и си направи още по-своя партия. И създаде тогава Демократи за силна България.

-Така ли си представяхте България през 1989 година?

-Не очаквахме, че процесите ще се развият толкова бързо. Това е големият проблем на Прехода. България не беше готова. Полша, Чехия, всички те бяха много по-готови, бяха развивали едно дисидентско движение десетилетия. Всичко беше на крак, оттук чули, оттам - видели. Това е липсата на подготвеност на обществото. Опозицията не беше готова.

Хората, които бяха против тоталитарната власт не бяха готови да поемат властта. А БСП имаше само една грижа през Прехода. Как да запази тази номенклатура, която беше останала в рамките на БСП, как да запази себе си икономически и политически. Огромна част от вината носят те, защото вместо преход те си уреждаха бъдещия живот.

-Едва сега някои от участниците в приватизацията са с обвинения. Вярвате ли, че е възможно възмездие след толкова години?

-Обществото желае да види някаква справедливост. Повече се надявам, че това е един процес, който е почнал. Дай Боже от 10 да има поне 1 наказан. И по-нататък да влезем в едно русло на престъпление и наказание.

- Вие сте работили по програма за изследване на човешкия мозък. Как си обяснявате всенародната еуфория през онези години, обхванала масово българите.

-Хората плачеха. Особено по-старите, борили се за демокрация, не можеха да повярват, че това се случва. Това е нормално. Жалко е, че в голяма степен тази огромна енергия именно поради неподготвеност на българското общество за демократичните промени, се изля напусто. В много случаи хората останаха разочаровани.

Но има и положителни промени за тези 30 години. Проблемът е, че са бавни. Можеха да са много по-бързи с по-малко загуби за населението и с много по-малка диференциация и несправедливост.

В тази държава всички сме виновни в различна степен. Най-много тези, които са били на власт и не им търсим отговорност. Примерът с Костов е христоматиен. Но не е само той. Защо никой не търси отворност на Станишев, който направи заменки някъде за 6 -7 милиарда лева. Земи покрай морето бяха заменени на безценица.