"168 часа": Мастъра дал на класа си кредитната карта, за да не закъсат във Франция (Видео)

Купувал на студентите си обувки, чинии, палатки, плащал за уроците им по танци

Не можете да пиете цяла нощ и да идете на репетиция, но аз мога, карал се той

Имал страх от самолети, но го преодолявал с водка

За студентите Стефан Данаилов ще остане вторият им баща, който се грижи за всичко.

"Никога няма да забравя първия ни урок с него - споделя пред "168 часа" неговият студент и актьор Дарин Ангелов. - Тогава Стефан събра целия клас и ни каза: "Преди да станете големи артисти, трябва да станете големи личности, хора. Влизайки в театъра,

ще поздравявате всички - от портиер до директор

От мъжете съм взел най-талантливите, а от жените най-красивите. Ако някоя излезе актриса, ще бъде страхотно." Така започна всичко и след това накара абсолютно всеки да разкаже за себе си, какъв е, какви са родителите му и подобни въпроси. Сподели за детството и живота си. На всички, които не бяха от София, организира квартири и ги плати. После сметна, че часовете, предвидени за танци, не бяха достатъчни и извика преподавател отделно да се занимава с нас, на когото, естествено, той плащаше допълнително. За подобни неща намираше средства както от познати, така и от себе си. Спомням си, че тогава известен бизнесмен също му беше помогнал."

Историите с помощта на Ламбо към студентите му са безкрайни. Те никога няма да забравят как веднъж ги отвел в голям магазин, за да им купи чаши, чинии и чаршафи, на закъсалите колеги плащал семестриалните такси. Понякога им

подарявал палатки, за да ходят на море

За бащинската му обич си спомня и актрисата София Бобчева, която обаче се смразявала винаги, когато Мастера бил около нея: "Гледал ни е като свои деца и е известен с щедростта си. Спомням си, че когато ни приеха в НАТФИЗ, повечето студенти не бяха от София и нямаха възможности. Той имаше особено отношение към нас момичетата, и един ден ни каза: "Хайде, сладурчета, качвайте се по колите и отиваме до една фабрика за обувки на мой приятел." Избрахме си по два чифта на всяка и той ги плати. След известно време пък ни изпрати да ни направят нови прически. Имаше някакво модно ревю в Народния театър с най-големите коафьори. Ние им бяхме като манекени и ни направиха неузнаваеми. Тогава ме боядисаха руса и така си останах, защото Мастъра каза, че така съм по-красива."

Класът на София отива и във Франция благодарение на Ламбо. Изпраща ги в академия на гости, за да черпят опит.

"Тогава той се притесняваше, че може да останем без пари, и ни даде една от своите кредитни карти, като ни каза, че който има нужда, може да я използва - спомня си Бобчева. - Изумяваше ме с постъпките си и затова и аз се вцепенявах винаги, когато го видя. Не можех да си говоря с него. Веднъж бяхме в Министерството на културата, където той ни водеше лекция. Попита ме как съм и какво правя, но аз блокирах и не отговорих, а междувременно хапвах един сандвич. Той ми каза: "А, какво ядеш." И точно да отговоря и Стефан ми го взе и започна да го яде. Гледам него, гледам сандвича и съм изумена. Стана ми много смешно. Изяде го, каза, че е много хубав и поръча за всички. Но аз

не преодолях вцепеняването пред него

За мен най-полезен беше, когато бях на сцената и ми даваше съвети. Чувствах се спокойна."

Какви са безценните уроци на Стефан Данаилов, които е завещал на студентите си и какви страхове имал Ламбо, четете още тук.