В Персийския залив може да изгубят интерес към С-400

Пореден признак за възможно затопляне между Катар и съседите му стана официалната покана, която саудитският крал Салман бин Абдел Азиз Ал Сауд отправи към катарския емир Тамим бин Хамад Ал Тани, като му предложи да участва в срещата на върха на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив в Рияд. Експертите смятат вдигането на икономическата и политическа блокада на Катар като възможен сценарий, но отбелязват: това може да повлияе върху сделките с оръжие на арабските монархии с Русия.

Срещата на върха, която ще се състои утре в Саудитска Арабия, ще бъде 40-та - юбилейна. За очакваното участие в нея на катарския лидер първи съобщиха медиите на емирството, като цитираха официалната покана.

Саудитското писмо е било предадено на заместник министър-председателя и министър на външните работи на Катар Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани по време на разговорите му с генералния секретар на Съвета Абдел Латиф бин Рашид аз Заяни. За това, дали катарският емир е приел поканата, не бе съобщено веднага. Известно е, че шейх Тамим е бил поканен и на миналогодишната 39-та среща на върха, но той отказа да присъства, като изпрати на форума дипломатически представител.

Има основания да се смята, че на 40-та среща на върха емирът на Катар може все пак на пристигне. В навечерието на събитието в. "Уолстрийт джърнъл" съобщи, че през октомври необявено посещение в Саудитска Арабия е направил Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани. Тема на разговорите е била нормализацията на отношенията между Доха и останалите арабски столици. Сред отстъпките, готовност за окито изразила катарската страна, източниците на "Уолстрийт джърнъл" назоваха скъсване на отношенията с радикалната организация "Мюсюлмански братя". За това настояваха Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ). Визитата на ръководителя на катарската дипломация в Рияд беше предшествана от интензивни контакти между страните с посредничеството на Кувейт.

Вероятната готовност на катарската управляваща династия да се откаже от "Мюсюлманските братя" изглежда като сензация, но наблюдатели посочват, че радикалната организация сега фактически не присъства на катарска територия. Ситуацията с легалността на "Мюсюлманските братя" е по-важна за Турция, която ги разглежда като свой инструмент. Турция подкрепи Катар на фона на въведената срещу емирството блокада през 2017 г. Анкара не само разкритикува "квартета" от арабски страни (Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет), обявили бойкот на Катар, но и прие решение да засили военното си присъствие на катарска територия. Тази година Турция обяви създаването на втора своя база в тази страна.

Важен признак за дипломатическата "реставрация" на отношенията на Катар със съседите стана продължаващият на територията му турнир по футбол за Купата на нациите на Персийския залив, в който Саудитска Арабия, Бахрейн и ОАЕ решиха да участват в последния момент. На полуфинала на 5 декември един срещу друг се изправиха футболните отбори на Саудитска Арабия и Катар. По-рано арабски дипломатически източник на в."Независимая газета" нарече готовността на съседите на емирството да вземат участие в регионалния турнир признак за дипломатическо сближаване, но уточни, че очакваното затопляне е резултат на естествени процеси. "То е продиктувано от вътрешната логика на развитие на отношенията вътре в арабското семейство", отбеляза той.

Трябва да се отбележи, че именно на фона на катарската блокада Доха не само засили контактите с Русия, но и започна преговори за покупка на оръжие. Както съобщи през 2018 г. в интервю за ТАСС посланикът на Русия в Катар Нурмахмад Холов, през октомври 2017 г. двете страни подписаха споразумение за военно-техническо сътрудничество, а след това "започна работата по неговото изпълване със съдържание". "Подписани са договори за доставка на традиционно въоръжение - като стрелково оръжие, автомати "Калашников", гранатомети, картечници, а също и на противотанкови ракетни комплекси "Корнет", съобщи тогава дипломатът. По думите му са се водили разговори и за придобиване от катарска страна на зенитни ракетни системи (ЗРС) С-400.

В началото на 2018 г. катарският посланик в Русия Фахад Мохамед ал Атия съобщи, че преговорите по повод доставката на С-400 са в напреднала фаза. През март тази година руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва е готова да разгледа всички заявки на Доха за доставка на продукция с военно предназначение. "Нашето военно-техническо сътрудничество с Катар се регламентира в двустранен формат. Преди година и половина подписахме междуправителствено споразумение", заяви ръководителят на руската дипломация на пресконференция в Москва и добави, че страните ще се ръководят именно от този документ.

Понастоящем обаче експертните среди допускат, че нормализацията на отношенията на Катар, от една страна, и Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет, от друга, може да доведе до това, че интересът в арабските столици за придобиването на С-400 ще намалее. В разговор с в."Независимая газета" аналитик от Руския съвет за международни въпроси Антон Мардасов допусна, че преговорите за руските ЗРС от страна на Катар или неговите опоненти са могли да имат изключително показен характер. Но еднозначна прогноза, дали Доха ще престане да говори за придобиване на руско оръжие, няма.

"Не е изключено изявленията за намеренията на Катар да придобие системите С-400 от Русия да са били мотивирани от конфликта със Саудитска Арабия, тъй като радарът на ЗРС може да покрие съседната саудитска територия на голяма дълбочина, но това би била стъпка към ескалация", отбеляза Мардасов. За важна последица от саудитско-катарската нормализация на отношенията експертът смята и друго: интензивността на контактите на Катар с Русия на високо равнище теоретично може да бъде намалена, тъй като вече не е нужно да се демонстрира пред Саудитска Арабия безперспективността на блокадата". Жестът на Рияд - официалната покана към катарския емир от саудитския монарх, аналитикът обяснява с опитите на кралството да поправи имиджа си след убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, за което властите на Турция и саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман обвиниха представителите на "държавата в сянка".

(БТА)