Повече пари в Европа текат от Изток на Запад, а не обратно

Клотилда Армо e румънски евродепутат в групата Renew Europe. Тя е член на бюджетната комисия на Европейския парламент. Коментарът е публикуван в POLITICO.

В сърцето на дебата за бюджета на Европейския съюз има една голяма заблуда.

Историята, която богатите западни държави си разказват, е хубава: Те са щедрите души, които помагат на по-бедните си съседи на изток, които разчитат на субсидии от ЕС и добрата воля на т. нар. "нетни вносители". Те обичат да описват и тези държави като неблагодарни получатели на помощ, посочвайки евроскептичната реторика на лидери като унгарския премиер Виктор Орбан и полския лидер Ярослав Касчински.

Но по-голямата макроикономическа картина посочва друго.

Противно на общото схващане, повече пари в Европа текат от Изток на Запад, а не обратното.

Когато източноевропейските държави започнаха да се присъединяват към Европейския съюз, бе постигната сделка. Правителствата от Източна Европа се съгласиха да премахнат търговските бариери, така че западните компании могат да се възползват от огромния брой потребители, които нямаха търпение да се впуснат в новия си капиталистически начин на живот. В замяна, западните правителства обещаха трансфер на средства към Изтока, така че бившият Съветски блок да успее да изгради така нужната инфраструктура.

Инвестициите се изляха към Изтока. Бившите държавни лицензи бяха купени за копейка, а западният бизнес получи добър дял във всеки сектор от източните икономики. Като резултат, напредничави потребителски стоки навлязоха в домакинствата в Източна Европа. Огромни чекове бяха написани за повечето недоразвити региони.

Това бе описано като успех. Кохезионната политика на ЕС сътвори магия: Изтокът започна да настигна останалата част от клуба. Но най-големите "победители" от това развитие бяха западните държави, някоито от които сега затягат кесията и настояват, че вече не могат "да плащаме значително повече за ЕС, отколкото получаваме".

Реалността обаче е, че парите, които западните държави изпращат в Източна Европа чрез бюджета на ЕС, са малко в сравнение с печалбата, която западните компании правят от инвестициите си в Изтока.

Между 2010 и 2016 г. Унгария, Полша, Чехия и Словакия получаваха еквивалента на между 2 и 4 процента от техния брутен вътрешен продукт от европейски средства. Но парите, които бяха изтеглени от компаниите под формата на печалба за същия период, са между 4 процента и 8 процента от БВП.

Западните компаниите изкарват много пари и от публичните поръчки в Източна Европа, платени от ЕС. Първата високоскоростна жп връзка в Балтийския регион бе проектирана от испански, германски и френски компании. Първият голям строителен договор бе спечелен от белгийска компания.

Това го виждам лично и когато съм у дома в Румъния, където местните супермаркети са на френски вериги като Carrefour или Auchan. Мобилният ми оператор е френски. Водата от чешмата се доставя от френска компания. Плащам и сметките за газ на френска компания - чрез френска банка.

Изтичането на богатство от Изтока към Западна може да бъде видяно и чрез емиграцията на квалифицирана работна ръка - висока цена, която не се появява в екселската таблица на преговарящите за бюджета.

Вземете здравния сектор, например. Никакви европейски средства не могат да компенсират 10-те процента напуснали румънски доктори всяка година, които заминават на Запад. Страната вече загуби половината си доктори между 2009 и 2015 г. Малко след присъединяването на Полша, над 60 процента от студентите в 5-тата и 6-та година от обучението си казват, че планират да работят в чужбина. В България този дял се покачи до 90 процента.

В преговорите за следващия 7-годишен бюджет, европейските лидери трябва да погледнат по-голямата картина. Преговорите не могат да бъдат само за обществени средства и не трябва да стават повод за спорове между нетните вносители и нетните получатели.

Идеята, че има "загубили" и "победили" в играта с бюджета е икономически грешна - всички сме нетни вносители в европейския единен пазар. Освен това е политически опасно. Brexit ни показа, че когато популярните политици започват да казват, че трябва да си "получат парите обратно", тогава популистите твърдят, че страната "трябва да си върне контрола".

ЕС е голяма сделка, от която печелим всички - поне докато всички помнят, че трябва да играят своята роля и да платят за нея.

Кохезионната политика на ЕС не е благотворителност. Време е западните политици да кажат на своите избиратели колко точно страните им наистина получават от разширяването на блока на Изток.