Златната рибка, Черния Пит и националното черногледство
by Любен Дилов син- Почистете си аквариумите, мързели
На връх Никулден, прелюбезни, ще ви издам една тайна. Как да определяте възрастта на рибата. По очите! Колкото са по-далече очите от опашката й, толкова по-възрастна е рибата. Това важи и за хората – малките хора са втренчени в опашките си, защото те са съвсем близо до очите им. Големите хора гледат напред и нагоре. Ако искате го разбирайте и политически, и като метафора за жизнените ни избори.
Покровителят на моретата, реките и водните демони, чудотворецът Свети Николай, когото почитаме на 6 декември, е известен в Централна Европа като Синтер Клаас, Сен Никола и с още много имена. След кратък престой в Сибир у нас е познат и като Дядо Мраз. И – противно на наложените клишета - изобщо не идва от Лапландия, а е пристигнал в Холандия от Испания, придружен от верния си прислужник-мавър, Черния Пит. Понеже това име вечe е малко неудобно за новите нрави в ЕС, Черния Пит напоследък е старателно премълчаван или пък ако го споменат, веднага подчертават, че е „черен”, не защото е мавър, а
защото се пъхал в комините
да доставя подаръците на децата. Децата не са политически коректни (те и се зачеват по напълно некоректен политически начин) и затова радостно посрещат Черния Пит с неговите подаръци. На Санта Клаус пък се радват повече татковците, защото носи голяма червена книга с имената и адресите не само на послушните момченца, но и на лошите момиченца. Татковците мило и драго дават да се докопат до тази книга... Също като в историята за чеченеца, който уловил златната рибка и тя му казала, че ще му изпълни желания...
- Как така желания? – не разбрал чеченецът, защото руският яко му куцал.
- Ами...ето вчера един азер ме хвана и му дадох 10 милиона долара. Това си поиска. Ти какво искаш?
- Адресът на азера, бля! – закрещял чеченецът.
Изобщо, ако искате да говорите с дядо Коледа, трябва да знаете холандски. Може и да не го знаете, но ако се запасите с достатъчно яка холандска трева, например „блу горила”, пак става разговор. Виж, със златната рибка се говори на руски, а с Доналд Тръмп – на американски. Твърди се, че и с него може на руски, ама още нищо не е доказано! Добрата новина е, че още две срещи с Бойко Борисов, и Доналд ще проговори и на български. Всички, присъствали на срещите във Вашингтон, твърдят, че двамата „заговорили на един език“ веднага. По езикови причини не е известно скоро на естонец или литовец златната рибка да им е изпълнявала някакви желания – отказват да говорят руски... Виж, българската златна рибка е нещо като българската Коледа.
Изпълнява желания, ама не вашите
а на организаторите. Тя се слави с проклет нрав, който се дължи най-вече на националния шоубизнес. Твърди се, че като я хванал, Криско изобщо не говорил с нея, ами я хвърлил на земята и задуднал в габровски рап: „Покажи на тези хора как са мяташ...” , а на думите й: „Добри ми селянино, пусни ме и ще ти изпълня три желания”, дуетният партньор на Криско - Слави Трифонов, направо захванал да я блъска в земята с викове: „Ти на кого викаш селянин, ма?!!!”
По тези земи златната рибка е прихванала от националното черногледство. Неведнъж е била чувана да казва на уловилия я български рибар: „Добри човече, съседът ти само една крава има, а ти три пъти вече искаш тя да умре”. Стига каламбури! Националното черногледство е голямо бедствие,
по-страшно от безводието в Перник
Защото перничани винаги могат да прескочат я до София, я до Радомир да се окъпят, но къде да прескочи народът, за да му просветне малко, не е ясно. Пробва с Халкидики, ама не става заради задръстванията по пътя. Тъкмо да му просветне и се сети, че Радан Кънев пречи да се построи магистралата и айде пак – ругатни, псувни! Само си представете, например, ако по време на местните избори щабовете на основните опозиционни политически сили бяха хванали златната рибка, какво щеше да стане! Апокалипсис!
„Стандарт&Пуърс” могат да си вдигат колкото искат рейтинги, но на нас вечно черен камък ни е паднал на сърцето. Заети да търкаме лотарийни билетчета, все не ни остава време да направим пряка връзка между якото бачкане и якия живот. Убедени сме, че всичко което заслужаваме, трябва да постигнем по чудодеен начин или да го спeчелим от тотото. И ако някой друг го е постигнал, то е било също така по чудодеен начин. Например, съвсем друго е искал Гришо от златната рибка, но поради хасковския му изговор, тя не го е разбрала и го е дарила с „голям тенис”...
Виж, големият парадокс на националното черногледство е как хем не вярваме в златни рибки, хем се надяваме основно на тях. И все материални неща искаме. Ето френският президент, например, като хване златна рибка, нищо материално не иска от нея. И, добричката, с човешки глас му проговаря: „Върви, върви! - казва му – Бабата още става!” А тук, хване ли рибарят златната рибка, веднага иска нова жена. Хитър е той, внимавал е в часовете по руски, знае как ще се развият нещата с бабата. По-начетените
направо за мобилния на Разколников питат
Проблемът е, че хоризонтът ни за жени е силно стеснен или, както казва една индийска поговорка, „щастието на глупака прилича на жената на съседа”. Обстоятелствата по избора се усложняват и от други национални специфики като конкурса „Мис България” ... Твърди се, че дори прочутият мит за Едип се е родил именно по тези земи, когато един шоп уловил златната люспеста твар и типично в свой стил извикал: „Мама си да..., това е златната рибка!!!”
Ето, и аз прихванах от националното черногледство, а идват светли празници! В България се живее по-добре от всякога, безработицата е почти изравнена с желанието ни за работа, играта „Черен Петър” все още не е забранена и може да се купи от книжарниците. А за чудесата със златните рибки важат две основни правила. Първо: каквото и да хванете - трипер, златна рибка или ферибота за Тасос - не казвайте на бабата! Второ – почистете си аквариумите, мързели!