Срещата между Путин и Зеленски не гарантира решение на кризата в Украйна

Планираната за днес среща в "нормандски формат" в Париж не гарантира намирането на решение, пише френският в. "Монд". Президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Володимир Зеленски ще се срещнат днес в Париж, а френският държавен глава Еманюел Макрон и германската канцлерка Ангела Меркел ще бъдат посредници.

Последната среща на високо равнище в този формат, през 2016 г., беше провал. Франция и Германия обаче смятат, че няма да бъде постигнат напредък по отношение на сигурността в Европа, докато не бъде постигнат напредък в намирането на решение на кризата в Украйна, предава БТА.

Зеленски ще бъде изправен пред сериозно изпитание, докато се опитва да договори край на войната с подкрепяните от Русия сепаратисти в Източна Украйна. Малцина очакват пробив, а много украинци се опасяват, че комедийният актьор, станал президент на страната, може да отстъпи прекалено много на първите си преки преговори с опитния руския лидер, отбелязва британският в. "Телеграф".

Украинският президент казва, че преговорите с Русия са единственият начин за намиране на решение на конфликта и се надява да постигне с руския си колега споразумение за прекратяване на огъня и размяна на всички затворници. Вчера обаче опозицията организира протести в Киев. Хилядите участници в тях настояха Зеленски да отстоява интересите на страната.

Срещата в "нормандски формат" се смята за проверка на резултатите от усилията на френския президент Макрон за подобряване на връзките с Москва след пет години на санкции, наложени от САЩ и ЕС заради действията на Москва в Украйна.

Киев обаче е недоверчив към сближаването между Париж и Москва и се опасява, че строежът на руски газопровод от Русия до Германия ще засили руското влияние в Европа, подчертава в. "Телеграф".

Проблемът е, че позициите на Русия и Украйна остават несъвместими, подчертава френският в. "Либерасион". 75 на сто от украинците искат мир, но обществото остава разделено за цената. Зеленски подчерта, че "няма да премине нито една червена линия". Тези линии включват специалния статут, който Русия иска за Донбас (и който Украйна си представя по-скоро като резултат от децентрализация, която ще се прилага в цялата страна), както и контрола над границата с руската страна. Киев смята предаването на контрола като предварително условие за политически мирен процес, за да се сложи край на преминаването на оръжия и бойци от Русия. Според договореностите от Минск, по които руснаците не смятат да преговарят, предаването на контрола е сред последните стъпки.

От своя страна, "Кремъл подозира, че Зеленски е слаб президент, без подкрепа от страна на обществото, и следователно няма да може да приложи договореностите от Минск", обяснява Юлия Шукан, от университета в Париж Нантер. "Следователно Москва не смята да отстъпва нищо, особено по въпроса за границата и специалния статут", допълва тя. "Единствената стратегия, която оставя на Русия необходимото пространство за маневриране, може да се формулира така: да не се правят никакви отстъпки на украинската страна и да не се приемат празни компромиси", пише политологът Алексей Чеснаков.