Социалното министерство: Изводите за домовете за деца с увреждания са тенденциозни

Констатациите в доклада на Интернационал за правата на хората с увреждания (ИПХУ) за състоянието на домовете за деца с увреждания в България "са тенденциозни, не са представителни и целят да омаловажат процеса на деинституционализация в България".

Това посочва Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в свое становище, изпратено до "Дневник". Повод за позицията е докладът на международната неправителствена организация, в който се казва, че България е заменила голямата система от сиропиталища с нова и по-малка система от институции, но съществена промяна в условията, грижите и отношението към децата няма и повечето от тях са обречени доживот на изолация от обществото. Докладът беше представен миналата седмица, а днес по темата световният телевизионен канал на Би Би Си ще излъчи документален филм.

От ведомството не приемат "от единични случаи да се правят генерализирани изводи и заключения за процеса на деинституционализация на грижите за деца в България", но уточняват, че "изложените обстоятелства са тревожни и ще бъдат проверени от контролните органи на Агенцията за социално подпомагане". В позицията си МТСП отрича в българските групови домове да има нарушение на човешките права.

В доклада на организацията се казва, че децата в институциите у нас продължават да са изложени на риска от емоционални и физически травми и задълбочаване и утежняване на уврежданията им. "Описаната картина в доклада в никакъв случай не отговаря на реалната ситуация в България", пишат от МТСП.

"Искаме да подчертаем, че обективен анализ на предприетата от правителството през 2010 г. реформа за деинституционализация на децата в Република България може да се направи само ако се анализират всички предприети законодателни и други мерки, а не да се правят изводи само от един ограничен кръг подбрани услуги", става известно от становището на ведомството.

Експертите на организацията, базирана в САЩ, са посетили 18 групови домове, 4 центъра за настаняване и две училища.

Въпреки че никъде в доклада не става въпрос за закрития дом в село Могилино, от социалното министерство уточняват в становището си, че е била извършена проверка във всички центрове за настаняване от семеен тип, в които има настанени деца и младежи от закрития Дом за деца и младежи с умствена изостаналост в село Могилино. "Проверката установи, че всички деца и младежи в центровете са в добро състояние, забелязва се напредък в развитието и социалните умения и добро качество на грижа за тях. Осигурени са и съпътстващи и подкрепящи услуги в общността за консултиране, рехабилитация, терапия и други, както и включване в образование. Техните права не са нарушени. Поради това не можем да приемем проблемите, установени в резидентната услуга за пълнолетни лица, да се прехвърлят към добре работещи услуги за деца."

От МТСП смятат още, че животът на децата с увреждания след извеждането им от старите големи институции е по-добър. "В момента усилията ни са насочени към подобряване на качеството на грижа, както и подобряване на уменията на специалистите."

"Категорично възразяваме срещу твърденията, че фокусът на реформата е върху извеждането на децата от специализирани институции и настаняването им в "малки групови домове". Напротив, фокусът на реформата е превенция на изоставянето на децата и реинтеграция в семейна среда. Създадохме и услуги за ранна интервенция на уврежданията именно за да подкрепим родителите да не изоставят децата си с увреждания. Считаме, че преди да се отправят такива тежки и неверни твърдения за предприетата от нас реформа, трябва да се анализират и всички наши законодателни и други мерки, а не да се правят изводи само от един ограничен кръг услуги, каквито са резидентните услуги", пишат още в становището си от социалното министерство.

Те отричат и твърдението, че "България сегрегира децата и младежите с увреждания и ги обрича на живот в услуги, които са всъщност по-малки институции".

"Тази манипулация напълно се опровергава дори само от факта, че за близо 27 000 деца с трайни увреждания (над 50% увреждане) се получава месечна парична помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане. Тази помощ може да се получава само за деца, които живеят в семейна среда и се отглеждат от родители, роднини или близки или приемни семейства. От друга страна, децата до 18 г. с увреждания в резидентна грижа са 618. Младежите в центровете за настаняване от семеен тип са 804. От съпоставката на тези числа е очевидно, че превес за децата с увреждания има грижата в семейна среда. Подкрепата в семейна среда се допълва и с всички услуги (информиране и консултиране, рехабилитация, дневна грижа, терапия, обучения за придобиване на умения и др.), които са безплатни за децата", пишат от МТСП.

Според социалното министерство деинституционализацията на грижите за деца е най-мащабната реформа в социалната сфера, предприемана досега в България, и страната е давана за пример за постиженията си в тази сфера. Нещо, което в доклада на ИПХУ не се отрича, но се отбелязва, че голяма част от децата продължават да са изложени на опасности. Според доклада трябва да има фундаментална промяна в политиките и програмите на държавата, които да се основават върху правилото, че всички деца имат право и потребност да живеят и растат в семейство.

"Ще посочим само някои факти, които доказват не само мащабността на реформата и постигнатите до момента резултати, но и че посоката ни е правилна. Това, че успяхме да изведем от специализираните институции над 90% от децата, настанени в тях, както и да закрием 116 специализирани институции (над 80% от съществуващите към 2010 г.), включително и всички домове за деца с увреждания, са само част от постиженията на реформата. Най-важното е, че нейният основен фокус не е осигуряване на резидентна грижа за деца, а превенция на изоставянето и реинтеграция в семейна среда", пишат от МТСП.

Според тях най-големият резултат от реформата е именно превесът на грижата в семейна среда за децата. Данните за децата в публична грижа показват, че много по-висок е делът на тези, които се отглеждат в семейства на роднини или близки и в приемни семейства, в сравнение с броя на децата в резидентна грижа.

От социалното министерство уточняват, че към края на октомври тази година "децата, настанени в семейства на роднини или близки, са 4628; децата, настанени в приемни семейства, са 2093; а децата/младежите, настанени в услуги за резидентна грижа (центрове за настаняване от семеен тип), са 2887 (общ брой деца/младежи с и без увреждания). За сравнение - около 80% от децата във формална грижа през 2010 г. са ползвали резидентните услуги".

Становището завършва с констатацията, че "деинституционализацията на грижата за децата в България все още не е приключила, но както и в самото й начало, така и сега, тя се основава изцяло на принципите, заложени в Общите европейски насоки за преход от институционална грижа към услуги, предоставяни в общността".