https://www.dnevnik.bg/shimg/zx860y484_3998939.jpg
Шарл Мишел и Доналд Туск
© Reuters

Приемникът на Туск: Има риск от разделение в ЕС в търговските преговори с Лондон

by

Европейският съюз е готов за следващата фаза от Брекзит, но рискува по-големи вътрешни разделения в търговските разговори с Великобритания, заяви новият председател на Европейския съвет Шарл Мишел, цитиран от "Гардиън".

В едно от първите си интервюта, откакто беше номиниран за поста, Мишел каза, че Брекзит може да е изиграл важна роля за сплотяването на ЕС.

Бившият белгийски премиер поема юздите след днешната официална церемония и ще наследи на поста Доналд Туск, който ръководеше срещите на държавните и правителствени ръководители на ЕС в продължение на пет години.

Първият важен момент за Мишел ще бъде Европейският съвет на 12-13 декември, а на 12 декември ще се проведат и решаващите за Брекзит избори във Великобритания.

Мишел изрази надежда те да внесат яснота по въпроса дали Великобритания ще ратифицира споразумението за оттеглянето. Ако Брекзит се състои на 31 януари, двете страни незабавно ще започнат 11-месечна надпревара за договаряне на споразумение за свободна търговия.

"Готови сме, знаем кои са най-важните принципи, които искаме да защитим и да насърчим в следващия етап", каза Мишел пред "Гардиън" и още шест европейски вестника. "Знаем и които са най-важните приоритети – целостта на единния пазар, честната конкуренция, споразумението от Разпети петък", добави той.

ЕС ще трябва да "работи отново много усилено", за да запази единството, посочи Мишел, особено предвид че страните имат различни икономически интереси в отношенията с Великобритания. "Има риск да бъдат разделени на основата на различните икономически ситуации в различните държави. Но ако използваме същия прозрачен начин на работа, това е най-добрата гаранция за запазване на единството", подчерта той.

Мишел отказа да предрича дали двете страни ще могат да договорят търговска сделка за едва 11 месеца.

Той посочи, че на срещата на върха иска да се фокусира върху еврозоната, климатичните промени и следващия седемгодишен бюджет на блока, и каза, че иска да избегне превръщането на Брекзит в голяма тема на съвета.

За разлика от Туск, който наскоро обяви, че в сърцето си винаги ще бъде привърженик на оставането, бившият белгийски премиер избягва цветисти изказвания. "Има много неща в сърцето ми и със сигурност аз също съжалявам за избора, но уважавам избора на британските граждани", каза той, като добави, че ще бъде важно да се прояви спокойствие в предстоящите разговори.

По-единен играч на световната сцена

Неговият приоритет е да направи Европа по-единен играч на световната сцена. "Има риск в дългосрочен план да има нова Студена война между САЩ и Китай. Не мисля, че съдбата на Европа е да стане по-малък партньор." По думите му лидерите на ЕС се нуждаят от "по-стратегически дискусии", включително за отношенията с Китай, преди две срещи на върха със страната следващата година.

За разлика от предшественика му, който веднъж определи "обезпокоителните изявления" на Доналд Тръмп като една от заплахите пред Европа, Мишел каза, че ЕС и САЩ споделят "еднакви цели" и много общи ценности, макар да отбеляза, че са в конфликт за климатичните промени и иранската ядрена сделка.

"Строител на мостове"

Описвайки се като "строител на мостове", той подчерта, че опитът му в белгийската политика ще му помогне да намира компромиси между 27 страни. "Много държави гледат на Белгия като на мини Европа", допълни Мишел, който е либерал, смятан за близък до френския президент Еманюел Макрон. Той обаче подчерта, че германският канцлер Ангела Меркел е била първият лидер на ЕС, предложил му да обмисли европейския пост.

Мишел говори положително за идеите за реформиране на процеса на разширяване на ЕС, свързвани с Макрон, който предизвика критики, блокирайки началото на преговорите за еврочленство със Северна Македония. "Трябва да обсъдим дали е възможно да подобрим този процес, например с възможността да се вземе решение за принципа за обратимостта", каза Мишел, имайки предвид ключова идея на Франция страните да могат да бъдат връщани обратно на опашката, ако отстъпят от демократичните реформи.