Апокалиптичните твърдения за изменението на климата са грешни и жестоки

През последните седмици екожурналисти и активисти направиха редица апокалиптични прогнози за влиянието на изменението на климата. Бил Макибън предположи, че предизвиканите от климата пожари в Австралия превръщат коалите във "функционално изчезнали". "Бунт срещу изчезването" твърдят, че "милиардите ще умрат" и "животът на Земята умира". Vice заяви, че "крахът на цивилизацията може би вече е започнал", пише за Forbes Майкъл Шеленбергер, определен от списание Time за "Герой на околната среда", носител на наградата "Зелена книга", освен това той често сътрудничи на The New York Times, Washington Post, Wall Street Journal, Scientific American и други.

Малцина обясняват заплахата повече отколкото го прави ученичката активист за климата Грета Тунберг и спонсора на Green New Deal републиканката Александрия Окасио-Кортес. Последната каза: "Светът ще приключи след 12 години, ако не се занимаваме с изменението на климата."

Тунберг пък обяснява в новата си книга, "около 2030 г. ще бъдем в състояние да започнем необратима верижна реакция извън човешки контрол, това ще доведе до края на нашата цивилизация, както я познаваме." 

Понякога самите учени изказват апокалиптични твърдения. "Трудно е да разберем как биха могли да живеят милиард души или дори половината", ако Земята се затопли с четири градуса, каза един от тях по-рано тази година. "Потенциалът за провал се увеличава", каза друг. Ако морското равнище се покачи толкова, колкото прогнозира Междуправителственият съвет по изменението на климата, "това ще бъде неуправляем проблем", твърди трети учен.

Апокалиптичните твърдения като тези имат отражение в реалния свят. През септември група британски психолози заявиха, че децата все повече страдат от тревожност от плашещия дискурс около изменението на климата. През октомври активист от "Бунт срещу изчезването", (екологична група, основана през 2018 г., за гражданско неподчинение, за привличане на внимание към заплахата, която нейните основатели и привърженици казват, че изменението на климата представлява човешкото съществуване), са ритани и бити на гара в Лондон от ядосани пътници. А миналата седмица съоснователят на бунтът заяви, че геноцид като Холокоста се "случва отново, в далеч по-голям мащаб пред нас", заради климатичните промени.

Промените в климата са проблем, много интересен за мен и посветих значителна част от живота си за него. Аз съм политически активен по въпроса повече от 20 години и съм проучвал и писал за това в продължение на 17 години. През последните четири години моята организация "Екологичен прогрес" работи с някои от водещите световни учени по климата, за да предотврати увеличаването на въглеродните емисии. Досега ние помогнахме да предотвратим увеличаването на емисиите в еквивалент на 24 милиона автомобила на пътя.

Също така се интересувам от правилното установяване на фактите и науката и през последните месеци коригирах неточно и апокалиптично отразяване на новинарските съобщения за пожари в Амазонка и пожари в Калифорния, като и двата вида бяха представени неправилно, като резултат предимно от климатичните промени.

Журналистите и активистите имат задължение да описват екологичните проблеми честно и точно, дори и да се страхуват, че това ще омаловажи тяхната новина или читаемост. Има сериозни доказателства, че апокалиптичната рамка на изменението на климата е самоубийство, защото отчуждава и поляризира много хора. А преувеличаването на изменението на климата рискува да ни замаже очите от други важни въпроси, включително тези, над които може да имаме по-краткосрочен контрол.

Чувствам необходимостта да кажа това предварително, защото искам въпросите, които предстои да повдигна, да бъдат възприети сериозно и да не бъдат отхвърлени от онези, които веднага слагат етикети като "отричащ климатичните промени" или "забавящ климатичните проблеми", спрямо всеки, който не се придържа към преувеличенията.

И така, нека погледнем какво казва науката за всичко досега.

Първо, никой достоверен научен орган никога не е казвал, че изменението на климата заплашва с крах цивилизацията, още по-малко, изчезването на човешкия вид. "Децата ни ще умрат в следващите 10 до 20 години", каква е научната основа за тези твърдения?", попита Андрю Нийл, видимо притеснен климатичен активист пред БиБиСи.

"Тези твърдения са оспорвани, разбира се. Има някои учени, които са съгласни, а някои твърдят, че това не е вярно. Но общият проблем е, че тези смъртни случаи ще настъпят", коментира представителката на "Бунт срещу изчезването".

"Но повечето учени не са съгласни с това. Разгледах докладите на IPCC към ООН и не виждам никаква препратка към милиарди хора, които ще умрат, или пък за деца, след 20 години. Как ще умрат?", пита Нийл.

"Масовата миграция по света вече се случва поради продължителна суша в страни, особено в Южна Азия. В Индонезия има пожари, тропическите гори на Амазонка, Сибир, Арктика", казва тя.

Но казвайки това, говорителят на "Бунт срещу изчезването" грубо и грешно представя науката. "Има стабилни доказателства за бедствия, които изместват хората по целия свят,но ограничени доказателства, че изменението на климата или повишаването на морското равнище са пряката причина", отбелязва ООН.

Какво ще кажете за "масовата миграция? По-голямата част от движението на населението в резултат на това се случва в границите на засегнатите страни", казва ООН.

Не че климатът няма значение, но има фактори, които са по-големи от изменението на климата. По-рано тази година изследователи откриха, че климатът "е повлиял на организиран въоръжен конфликт в рамките на страните. Въпреки това, други двигатели, като ниското социално-икономическо развитие и малките възможности на държавата, се считат за значително по-влиятелни."

След като учени по климата разкритикуваха Окасио-Кортес, когато каза, че светът ще приключи след 12 години, нейният говорител обясни: "Можем да се караме за фразеологията, независимо дали е екзистенциална или за катаклизъм. Но виждаме много (проблеми, свързани с изменението на климата), които вече влияят на живота."

Тази последна част може да е вярна, но също така е вярно, че икономическото развитие ни направи по-малко уязвими, поради което има спад от 99,7% от смърт при природни бедствия след пика през 1931 г.

През 1931 г. от природни бедствия загиват 3,7 милиона души. През 2018 г. само 11 000. И този спад е настъпил през период, когато глобалното население се е увеличило четири пъти.

Какво ще кажете за повишаване на морското равнище? ООН изчислява, че морското равнище може да нарасне с 0,6 метра до 2100 г. Звучи ли това апокалиптично или дори "неуправляемо"?

Имайте предвид, че една трета от Холандия е под морското равнище, а някои райони са на седем метра под морското равнище. Може да възразите, че Холандия е богата, докато Бангладеш е беден. Но Холандия се адаптира да живее под морското равнище преди 400 години. Технологиите май се подобриха малко оттогава.

Какво ще кажете за твърденията за провалена реколтата, глад и масова смърт? Това е научна фантастика, а не наука. Днес хората произвеждат достатъчно храна за 10 милиарда души или 25% повече, отколкото ни е необходимо, а научните организации прогнозират увеличение на този дял, а не спад.

Организацията за храна и земеделие на ООН (ФАО) прогнозира, че добивите на културите ще се увеличат с 30% до 2050 г. А най-бедните части на света, като Африка на юг от Сахара, се очаква да ги увеличат 80 до 90%.

Никой не предполага, че изменението на климата няма да повлияе отрицателно на реколтата. Може би. Но такива спадове трябва да бъдат поставени в перспектива. Добивът на пшеница се увеличава от 100 до 300% по целия свят от 60-те години на миналия век, докато проучване на 30 модела установи, че добивите ще спаднат с 6% за всеки един градус по Целзий повишаване на температурата.

Темповете на бъдещия растеж на добива зависят много повече от това дали бедните страни получават достъп до трактори, напояване и торове, отколкото от изменението на климата, казва ФАО.

Всичко това помага да се обясни защо ООН предполага, че изменението на климата ще има скромно влияние върху икономическия растеж. До 2100 г. ООН предполага глобалната икономика да бъде с 300 до 500% по-голяма, отколкото е днес. Както IPCC към ООН, така и спечелилият "Нобел" икономист от Йейл, Уилям Нордхаус, прогнозират, че затоплянето от 2,5°C и 4°C ще намали брутния вътрешен продукт (БВП) с 2% и 5% за същия период.

Това означава ли, че не трябва да се притесняваме от изменението на климата? Въобще не иска мда кажа това.

Една от причините да работя върху изменението на климата е, защото се притеснявам за въздействието, което би могло да окаже върху застрашените видове. Климатичните промени могат да застрашат един милион видове в световен мащаб и половината от всички бозайници, влечуги и земноводни на различни места като Албертинския пролом в централна Африка, дом на застрашената планинска горила.

Но не е вярно, че "поставяме собственото си оцеляване в опасност" чрез изчезване, както твърди Елизабет Колбърт в книгата си "Шестото изчезване". Колкото и трагични да са изчезването на животни, те не застрашават човешката цивилизация. Ако искаме да спасим застрашените видове, трябва да го направим, защото ние е грижа за дивата природа по духовни, етични или естетически причини, а не за оцеляване.

И преувеличаването на риска и предполагането, че изменението на климата е по-важно от неща като унищожаване на местообитанията, са контрапродуктивни.

Например, пожарите в Австралия не водят до изчезване на коали, както предложи Бил Макибън. Основният научен орган, който проследява вида, Международният съюз за опазване на природата или IUCN, обозначава коалите "уязвими", което е едно ниво по-малко от "застрашени", две нива по-малко от "критично застрашени" и три по-малко от "изчезнали", в природата.

Трябва ли да се тревожим за коали? Разбира се! Те са невероятни животни и броят им е намалял до около 300 000. Но те са изправени пред далеч по-големи заплахи като унищожаване на местообитания, болести, пожари и инвазивни видове.

Мислете за това по този начин, климатът може да се промени драстично - и все пак бихме могли да спесим коалите. И обратно, климатът може да се промени много малко - а коалите все още могат наистина да изчезнат.

Маниакалният фокус върху климата отвлича вниманието ни от други заплахи за коалите и възможности за защитата им, като защита и разширяване на местообитанието им.

Що се отнася до пожари, един от водещите учени в Австралия по въпроса казва: "Пожарите могат да бъдат обяснени с увеличаващото се излагане на жилища на предразположените към пожар храсти. Не е необходимо да се използват други влияния. Така че дори климатичните промени да са изиграли някаква малка роля в модулирането на скорошни пожари, ние не можем да изключим това, то всякакви такива въздействия върху риска за имуществото са ясно определени от промените в местоположението."

Пожарите не се дължат единствено на сушата, която е често срещана в Австралия и не е изключение тази година. "Промените в климата играят своята роля тук", казва Ричард Торнтън от Центъра за кооперативни изследвания на пожари и природни опасности в Австралия, "но това не е причината за тези пожари".

Същото важи и за пожарите в САЩ. През 2017 г. учените проследиха 37 различни региона и откриха, че "хората могат не само да влияят на пожарите, но тяхното присъствие може действително да отмени или да преодолее ефектите на климата." От 10 променливи, които влияят на огъня, "нито един не е толкова важен... колкото антропогенните променливи", като например изграждане на домове в близост до пожароопасни райони или в горите.

Учените по въпросите на климата започват да отблъскват преувеличенията на активисти, журналисти и други учени.

"Докато много видове са заплашени от изчезване", казва Кен Калдейра от Станфорд, "изменението на климата не заплашва с изчезване хората ... Не бих искал да мотивираме хората да правят правилните неща, като ги карам да вярват в нещо, което е невярно".

Попитах австралийския климатолог Том Уигли, какво мисли за твърдението, че изменението на климата заплашва цивилизацията. "Наистина ме притеснява, защото е невярно. Всички тези млади хора са дезинформирани. И отчасти грешката е на Грета Тунберг. Не е нарочно, но тя греши."

Но не трябва ли учените и активистите да преувеличават, за да привлекат вниманието на обществеността?

"Напомням си какво е казвал Стив Шнайдер (покойният климатолог от университета в Станфорд", отговори Уигли. "Той казваше, че като учени всъщност не трябва да се притесняваме от начина, по който наклоняваме нещата в общуването с хора на улицата, които може да се нуждаят от малко тласък в определена посока, за да осъзнаят, че това е сериозен проблем. Стив нямаше никакви трудности да говори по този предубеден начин. Не съм напълно съгласна с това. "

Уигли започва да изучава денонощно климата през 1975 г. и създава един от първите климатични модели (MAGICC) през 1987 г. Той остава един от основните климатични модели, които се използват днес.

"Когато говоря с широката общественост, посочвам нещата, които могат да подобрят прогнозите за затопляне, и нещата, които могат да ги увеличат. Винаги се опитвам да представя и двете страни", коментира той.

Част от това, което ме притеснява за апокалиптичната реторика от страна на климатичните активисти, е, че тя често е придружена от искания, на бедните нации да се откажат от евтините източници на енергия, които им трябват, за да се развиват. Открих, че много учени споделят моите притеснения.

"Ако искате да сведете до минимум въглеродния диоксид в атмосферата през 2070 г., може би трябва да ускорите изгарянето на въглищата в Индия днес", коментира климатологът от MIT Кери Емануел.

"Не звучи като да има смисъл. Въглищата са ужасни за въглерода. Но чрез изгарянето на много въглища, хората стават по-богати, а като стават по-богати, имат по-малко деца и вече нямате толкова много хора, които изгарят въглерод, може и да е по-добре през 2070 г."

Емануел и Уигли твърдят, че крайната риторика затруднява политическите споразумения за изменението на климата.

"Трябва да излезете с някаква осреднена позиция, в която правите разумни неща, за да смекчите риска и в същото време се опитвате да избавите хората от бедността и да ги направите по-устойчиви. Не трябва да бъдем принуждавани да избираме между справяне с бедността на хората и правене на нещо за климата", обяснява Емануел.

За щастие има изобилие от осреднено пространство между климатичния апокалипсис и отрицанието на климата.