Ламбо нито за миг не е мислил за смъртта

Стефан Данаилов, който отлетя към Отвъдното две седмици преди рождения си ден на 9 декември, нито за миг не е мислил за смъртта. До преди комата всяка сутрин в 10 часа е правил планьорка по телефона с най-близките си хора. „Звънеше ми като по часовник. Питаше: „Стана ли, моето момче? Готов ли си за работа?“ и започвахме по дневния ред – за поне два месеца напред. Нямаше никакво намерение да се предава. Казваше ми: „Планирай смело, аз съм насреща. Не мога да повярвам, че го няма“, реди през сълзи продуцентът Кирил Кирилов. Сега той и екипът на „Актрисата“ - последният земен спектакъл с бравурното присъствие на великия актьор, ще мислят как да запазят магията. „Наричаше ни „Групата на Ламбо“. Няма да го предадем и да се откажем от постановката – тя е и финалната му режисьорска работа за голямата сцена. Със сигурност някой ще поеме ролята му – на швейцарския банкер Чарлз, който е влюбен в примадоната на Аня Пенчева. Но Мастера ще присъства във всяко представление“, категоричен е Кирил Кирилов. Той, Росица Обрешкова, Аня Пенчева, Кирил Ефремов, Ненчо Илчев, Иван Панев и Павел Иванов – до един  по различен начин ученици, възпитаници и любими хора на Мастера – ще мислят как да запазят духа и образа му в зрелището, което задължително след време ще излезе в нова версия. В нея може би ще се въртят кадри с участието на Чарлз и ще звучат речите на Стефан след гръмотевичните овации в градовете, които имаха щастието да го гледат за последно на лятното турне на „Актрисата“. „Страстите бяха неописуеми. Всички скачаха на крака и викаха името му. Той им благодареше за надеждата и за обичта. Ще мислим как да продължим след Нова година. Сега нямаме сили да се занимаваме с това. Отменил съм всички дати до края на декември“, уточнява Кирил Кирилов. Ламбо е на рехабилитация в Хисаря, откъдето тръгва за Казанлък. Там  всъщност излиза финално пред зрителите си, но тогава никой не се досеща за това.   

„Лодкарят“ е другият проект, по който Мастера мисли до момента, в който се налага да го интубират във ВМА заради проблеми с дишането, предизвикани от метастази в белия дроб. Пиесата, писана преди две години от  Джез Бътъруърт, провъзгласен от The Guardian за най-добрия британски драматург на десетилетието, е едно от дипломните заглавия на класа на професора в НАТФИЗ. Черна комедия и криминален трилър - епичното и вълшебното се сливат по невъобразим начин. Точно така, както Стефан Данаилов харесва. "Беше във възторг от пиесата - даже си хареса персонаж, който иска да изиграе: Мълдуун, висш функционер, политически водач на Ирландската републиканска армия - префинен, встрастен в идеалите си. По времето на анализа предложи посока за развитието на образа. До последно се вълнуваше как текат репетициите, уреди да репетираме "Лодкарят" в  залите на Народния театър. Говореше конферентно с нас и от болницата. Надявам се, че сме направили спектакъла така, както той обича и студентите ще играят така, както винаги ги е учил - да бъдат истински, странни, неочаквани и с красиви души. Пиесата реферира към мита за Харон, лодкарят, който пренася душите на мъртвите през река Стикс. Има една реплика: "Ако нещо съм научил в този живот, е, че Любовта е само болка". И затова сега толкова боли - защото безгранична е любовта на Мастера към нас и към изкуството", откровен е Сава Драгунчев, дясната ръка на Ламбо в Академията. Виждат се за последно преди месец и нещо. "Отидох в Хисаря в началото на октомври. Докато ме изпращаше, постоянно питаше: „Имаш ли достатъчно пари, да ти дам ли? Трябват ли ти още?“. Не спря да се грижи за нас, мислеше ни до последния си дъх. Преди да изпадне в комата, звънеше и настояваше: „Дай ми децата, дай да ги чуя, за да им пожелая на „Добър час“, разкрива Драгунчев още подробности от общуването между Мастера и абсолвентите му. Сега те - за да докажат, че са достойни за името му, в негова памет ще завъртят премиерите на „Лодкарят“. И ще му ги посветят, разбира се, обещавайки да не плачат през цялото време - осмият пореден и последен клас на Мастера.

В киното Стефан Данаилов за последно се разписа през пролетта. Той се включи в документалния филм „Мълчание с достойство“ на Адела Пеева. Лентата е за живота и творчеството на Ирина Акташева и Христо Писков, чиито филм „Понеделник сутрин“ е спрян от цензурата през 1966-а като „твърде опасен“ и се появява на екран 22 години по-късно. Ламбо, тогава само на 24, е Кръстю – красив, противоречив, лавиращ. Това е само третата му роля в киното, но вече започват да говорят за него. Именно разказът му за онази епоха, за изключителните Ирина Акташева и Христо Писков, за емоциите на снимките, всъщност се оказва последното интервю, което той дава.

Поклонението пред Стефан Данаилов е на 2 декември в Народния театър. Той ще бъде погребан до съпругата си Мария в частните гробища в Бояна. За да изпрати баща си, в неделя в София ще пристигне от Щатите Владимир Стефанов Данаилов - момчето на Ламбо от Ирен Кривошиева. По-големият му син, Росен Цанков, остава пълен сирак след смъртта на професора. Сирак остава и Росица Обрешкова - дъщерята на Росица Данаилова, за която Мастера беше като баща. Осиротяват и студентите му - предишни и сегашни. Както е признавал Асен Блатечки, всеки от тях има по двама бащи - собственият и Мастера.