Чичо Сам стана приятел

След 30 години страхопочитание и преклонение пред вездесъщия Чичо Сам, той ни стана приятел.

Само за няколко дни чухме толкова ласкави думи за България, колкото се събират за всичките години на прехода. В неделя новата посланичка Херо Мустафа, завърши първото си телевизионно интервю с думите „Да живее България и българския народ”, след като минути по-рано бе заявила, че е респектирана от „българските традиции и култура”.

Американският президент Доналд Тръмп не само ни нарече „чудесни хора”, но и обяви, че „България е пример за Германия” по отношение на размера на бюджета за отбрана. С охота прие да дойде в България и обеща лично да работи по темата да паднат бързо визите ни.

Който се е надявал Борисов да се препъне

на стъпалата пред Белия дом, е останал дълбоко разочарован. Разговорите  „пред камината” изпънаха тялото на премиера след месеци навеждане заради удари под кръста от близки и далечни. И върнаха надеждата, че за „най-големия ни брат” България не е просто зона за политическо и военно влияние, а и ключов партньор в региона.

Това е резултатът от срещата Борисов-Тръмп, която даде поредица от  протоколни, политически и икономически знаци у нас и към света.

Не заради факта, че започна с прегръдка и завърши със стратегическо комюнике,  а защото срина мита, че Америка ни кани само на молитвени закуски, където спуска указания без да приема възражения с единствената мисъл за нас, че сме много бедни и още толкова зависими.

На тази среща нямаше нито шпицкоманди, нито махленски пазарлък. Постигна се стратегическа договореност, която може да се сравни само с тази в началните години на прехода и с времето, когато влизахме в НАТО. Както се изрази посланик Мустафа - „двустранните отношения се вдигат на ново ниво”.

Без съмнение, подписаният документ е бил подготвян от експертите месеци наред. Но, както стана ясно, фините настройки, са направени по време на срещата в Белия дом . Затова в България

прогнози липсваха, изобилстваха само хейтърите

Те избуяха още с кацането на военновъздушната база Андрюс и се умножиха с коментарите кой с какъв костюм е облечен, тежка ли раница носи и колко вехт е червения килим, по който властта влачи куфарите си. Социалните мрежи едва ли не обявиха, че Борисов е натирен да се приземи на селскостопанско летище, защото никой не се интересувал от посещението. Когато обаче стана ясно, че на този скромен аеропорт по същия начин кацнал и папа Франциск, злорадството сякаш оредя. А замря веднага, след като се появи картината с протоколните салтанати, топовните салюти, прегръдката в Розовата градина, специалното послание на Борисов в книгата на Белия дом, прекроената програма на Тръмп и отношението му към родните журналисти.

И ако протоколните знаци бяха на секундата разчетени от широката публика, то тези – в сферата на политиката и икономиката, искат по-детайлен прочит. Кодът за разшифроването им се крие в неделното изказване на посланик Херо Мустафа и посочените от нея приоритети - свързаност, сътрудничество, справяне с корупцията (а не борба).

Тези американски приоритети обаче бяха набързо побългарени. И само часове след огласяване на съвместната декларация, политици и аналитици разчетоха нови 3 послания - сигурност, енергийна диверсификация и противодействие на зловредни влияния (разбирай Русия).

Както и да го назоваваме обаче важното е стратегическото партньорство, което е описано като „укрепване на трансатлантическата общност като общност от нации, обединени от споделени саможертви и ангажимент към обща отбрана, демократични ценности, справедлива търговия и взаимни стратегически интереси”.

Тези интереси, според дипломата Симеон Николов, предполагат да се държим като истински съюзници. А първият тест за това, според него, ще дойде още в началото на декември – на предстоящата среща на върха на НАТО в Лондон. „На фона на очерталите се противоречия България ще заеме страната на САЩ и на генералния секретар на НАТО Столтенберг в противовес на предложения като преразглеждане на Вашингтонския договор, реформи в Алианса, автономна европейска отбрана и други”, заяви бившият заместник-министър пред Епицентър.

Очаквано, създаването на военноморски координационен център на НАТО в България  разбуни духовете. Докара

десетки дефиниции за „военен център”

и „военна база” заради витиеватата фраза в комюникето за „засилване на отбранителните и възпиращи позиции, включително и в Черно море”.

Подготвяният център за наблюдение, може и да не е военна база, но предполага засилени учения, засилено присъствие на американски кораби в морето и на спецслужби по крайбрежието.

Далеч по-любопитен е въпросът какви ще са новите поръчки за военната индустрия, особено предвид текста, че „България се ангажира да обмисли надлежно предложенията на американските компании, които желаят да се конкурират на българския пазар”.

Със сигурност, това ще са едни от най-внимателно наблюдаваните търгове, а всяка погрешна стъпка може да предизвика напрежение около Каракачанов, който, иначе би трябвало да е доста доволен от посещението.  

Ако трябва да направим класация "по доволство" в кабинета, няма спор: най-нещастният министър от визитата е външният - Екатерина Захариева.  Тя изненадващо остана без виза от премиера. Колежката й Теменужка Петкова е на другия полюс. Борисов й нареди енергийния пасианс. Тръмп записа черно на бяло увеличаване на количествата на доставките на втечнен газ, акцентира върху интерконекторите, но не спря Балкански поток. Как е станало това, само Борисов си знае.

Вярно е, че намеренията за „експертното” американско подсигуряване в ядрената енергетика и в изграждането на газовия хъб сигурно няма да се харесат на Москва. Но едва ли руснаците ще се фокусират точно върху експертите. Защото доста

по-загадъчно се оказва бъдещето за АЕЦ "Белене"

в която, както се разбра, руска е само подадената оферта. А занапред дори отработеното ядрено гориво може би ще плава на заден ход, т.е. на запад.

Но и това е поправимо на фона на надвисналата истинска беда с адрес Брюксел. Европарламентът подготвя забрана за ядрените централи в цяла Европа, а тази новина може като нищо да докара нов албански или финансов трус.   

Нямаше нито един анализатор, който да не подчертае дебело голямата липса в комюникето, а именно името на Русия. Вярно е обаче и другото, без изключение, всички коментатори разпознаха причинителя на „зловредните влияния”, срещу когото са насочени мерките в отбраната, в енергийната диверсификация и в грандиозния проект „Триморие”.

Но така е в България. Дори някога Русия и Америка да спрат враждата, нашите американофили ще продължат да наричат съперниците си русороби. И обратно. И това е една от емоциите, която дори Борисов не може да овладее.

Далеч по-лесно му е да прокара другата цел – влизането в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Причината е ясна - за Българите тази абревиатура означава Клуб на богатите, а за правителството и бизнеса – нов имидж и повече инвестиции. Знакът, че това е приоритет освен за България и за Америка, означава, че догодина Горанов и Караниколов най-вероятно ще зарадват двойно Борисов – със зелена светлина и за ERM II, и за ОИСР.

Дотогава обаче на преден план излизат други два приоритети - корупцията и върховенството на закона. Да не се заблуждаваме, че са поставени едва на предпоследно място в съвместното изявление. В неделното интервю на посланик Мустафа недвусмислено бе подчертано, че без тях „нацията няма как да разгърне потенциала си“.

Неслучайно темата се повдигна във въздуха у нас, още преди премиерът да бе кацнал. Президентът подписа указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, но обяви, че заедно с всички българи чака от него най-вече едно: възмездие за ограбения преход. 

Демокрацията е в опасност, заяви точно преди година държавният глава. Днес, след похвалите, които получихме от страната – люлка на демокрацията, все по-ясно се очертава по-

големият ни дефицит, този - на справедливост

И ако не приложим закона в цялата му строгост, приятелството с Америка ще остане само в комюникето, а Чичо Сам ще се превърне в Чичо Скруч.