Юнкер обясни защо е закачил рисунка на Борисов в кабинета си

Когато през 2015 г. (премиерът Бойко Борисов) опита да ми обясни значението на по-скоро сложния проект "Южен поток" за енергийната сигурност на България и съседния регион, той го направи без брифинг и думи, а само като подраска на лист хартия. Бях толкова впечатлен от творбата му, че я сложих в рамка и я закачих на стената в кабинета си, за да ми напомня за значението на свързаността."

Това е един от най-дългите абзаци, с които заемалият вече над пет години поста председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обобщава спомените, постиженията и трудностите на мандата си начело на институцията.

В публикувания в брюкселското издание на "Политико" текст Юнкер обяснява по-нататък, че когато българска делегация пристигнала при него за обсъждането на идеята за газов хъб, показал с гордост, че разбрал всичко "заради отличните умения на премиера им да рисува". Впоследствие обаче открил, че "член на делегацията е направил снимка на рисунката и тя е изтекла в българските медии. Бъдещите творби на Бойко ще красят някоя галерия в София, няма съмнение!".

Обзорът му е посветен на редица въпроси - от постиженията на комисията през Брекзит и други трудности за Европа или предстоящите трудности пред континента. "Последните пет години не бяха пикник. Имаше предизвикателни моменти, които се запечатаха в главата ми". пише Юнкер, изброявайки хубави и лоши моменти в петгодишния си мандат.

Юнкер неведнъж използва и обичайното си чувство за хумор. Прави го например за да иронизира коментарите, че еврокомисията търпи критики за желание да регулира дори "тоалетните казанчета" или за да каже, че ще иска да остане силен глас в Европа: "Не съм по сбогуванията, така че със съжаление ви съобщавам, че това няма да е последният път, когато ме чувате."

"Тръгвам си преди Великобритания"

Четири години след като Великобритания поиска реформа в условията на членство (и последва референдумът за излизане), "аз ще си отида (от Брюксел) преди Великобритания, каза Юнкер.

Същевременно подкрепата за ЕС е по-силна от всякога според изследванията на Евробарометър и това "в немалка степен" се дължи на дебата около Брекзит, "подчертал ползите от европейското членство", каза Юнкер.

Освен това Брекзит не бе единственото предизвикателство по време на мандата му - датското "не" на асоциирането с Украйна, ограничението за свободното движение на граждани на ЕС в Швейцария и гръцката криза се оказаха немалък проблем, отбелязва той.

Успехи, "неизпълнени обещания", пропуснати възможности

Юнкер изтъква успехи като подписване на климатичното споразумение в Париж през 2015 г., премахването на роуминга в ЕС, все по-голямата мобилност по програма "Еразъм" (от 10 млн. общо включили се от 1987 г. насам 4 млн. са го направили само в периода 2014-2019 г.) и укрепване на доверието в еврото. Той изтъква резултатите от т.нар. "план Юнкер" за привличане на инвестиции - според собствените му изчисления към октомври 2019 г. са събрани 450.6 млрд. евро. Говори за създаването на 14 млн. работни места в ЕС, търговски сделки с 16 държави и значителни инвестиции (4.5 млрд.) в партньорството с Африка като заслуги на комисията за последните пет години.

Ако силата на Европа е в това да е надежден партньор и да защитава многостранния подход в базиран на правила световен ред, "слабостта ни е в неспазването на обещания", пише Юнкер.

Той дава като най-добър пример "срамната неспособност" на европейските лидери да дадат начало на преговорите със Северна Македония и Албания. "Повторното обединение на (Кипър)" също е пропусната възможност заедно с незавършените преговори за бъдещите отношения между ЕС и Швейцария.

"Никога не съм вярвал в повече Европа като самоцел, а в по-добра Европа, която действа само там, където има смисъл." "Не постигнахме" всичко, заложено от 10-те приоритета - цифров съюз, повече солидарност с миграционната политика на ЕС или съюз, който си позволява да мисли и действа мащабно "по големите въпроси" и е скромен за "останалото", отбелязва Юнкер.

НАТО - не "мозъчна смърт", а "лека дрямка"

Той предупреждава, че Европа остава най-малкият континент и ако сега 25-процентов дял от световната икономика се пада на него, той, "ако всичко се развие добре, ще спадне до 10% в следващите 10-15 години", а до 2030 г. нито една европейска страна няма да остава в клуба на най-големите икономики Г-7. "Трябва да се държим едни за други", макар и не чрез заличаване на националните идентичности.

Освен това Европа трябва да остане "здрав стълб" на НАТО, която не е "в мозъчна смърт", а в "лека дрямка, от която може лесно да бъде събудена". Това е задочен коментар на думи на френския президент Еманюел Макрон, които провокираха много реакции на Запад (а и в Русия).

"Невинаги САЩ са тези, които подслушват"

Юнкер засяга и темата за сигурността на петото поколение (5G) мрежите. "С удоволствие разчитам на вярната си "Нокиа", за да ме защитава" от чужди уши, обяснява той, но "си спомням ясно как затворих телефона след дълъг разговор със скъпия си приятел (бившия американски президент) Бил Клинтън. Получих обаждане от (покойния френски президент) Жак Ширак съвсем малко след това... Без да се преструва и за миг, Жак ме попита: "Но защо каза това по този начин на Клинтън?" Благодаря, че ме слушаше, mon ami (мой приятелю - бел. ред.). Оказва се, че невинаги САЩ са тези, които подслушват телефонните ви обаждания."