От фетиш до мода: Възходът на латекса

by
Някога шокиращи и приемани за фетишизъм, днес облеклата от латекс са както на модния подиум, така и на червения килим.

На снимката: Рейчъл Вайс на червения килим на 91-вите награди "Оскар"Снимка: © Getty
Латексовото облекло е запазена марка и на Жената-котка, както личи от филма с Хали Бери...
...и култовото изпълнение на Мишел Пфайфър от "Батман се завръща" (1992 г.).

След като излиза от окопите на фетиш клубовете облеклото от латекс оказва огромно въздействие върху модните подиуми и червените килими.

И ако високите токчета, корсетите и кожата са станали част от ежедневието, латексът не оставя никого безразличен.

По-рано тази година модели в дрехи от каучук се разходиха по есенно-зимните подиуми на Gucci, Вивиан Уестууд, Balmain, Тиери Мюглер и Раф Симсънс, а Ким Кардашиян и Рейчъл Вайс събраха погледите на червените килими на Met Gala и "Оскарите" и бяха с най-обсъжданите тоалети за 2019 г. Джиджи Хадид, Кайли Дженър, Карди Б, Кейти Пери, Ариана Гранде и Ники Минаж също си падат по дрехи от тази секси материя.

Латексът изигра главна роля в някои от най-важните моменти на поп-културата на десетилетието, след като Риана се облече с такъв в прословутото й музикално видео на песента й S&M, от Майли Сайръс на противоречивото й изпълнение на видеонаградите на MTV през 2013 г. и от Лейди Гага, когато се срещна с британската кралица Елизабет II.

Безбройните заглавия около тези случаи доказват, че комбинацията от латекс и знаменитост все още се счита за достойна за новинарско отразяване.

Латексът, отдавна разглеждан като нещо, което изисква цензура, сега се радва на показност. 200 години от създаването му, той изминава дълъг път от бразилските тропически гори, през потайни подземия до централно място на сцената и медиен ренесанс.

Въпреки че естественият каучук се свързва с футуризъм и технологии, неговият произход е древен и органичен. Латексът е млечна течност, която изтича от над 20 000 растителни вида след увреждане на тъканите. Подобното на смола вещество, което се коагулира и втвърдява, образувайки еластична и водоустойчива маса, се събира, като се правят внимателни разрези с малки остриета.

Нюйоркската дизайнерка на латекс, известна като Баронесата, казва, че хората често бъркат латекса с PVC и "го мислят за лъскав, стегнат, секси и евтин". Но латексът от естествен каучук "е напълно веган, устойчив, крехък и труден за работа".

Използването на естествен каучук датира от 1600 г. пр.н.е. в Мезоамерика и присъства в културата на маите, ацтеките и олмеките (олмек означава "гумени хора"). Южна Америка остава основният източник на латекс до 1876 г., когато пътешественикът изследовател Хенри Уикъм прави ботаническа контрабанда - взима 70 000 семена от амазонско дърво в Бразилия и ги носи в Англия. Тези разсади в крайна сметка си проправят път към по-съвместим климат в Индия, Шри Ланка, Индонезия и Малайзия - страни, които днес се нареждат сред най-големите производители на естествен каучук.

По време на индустриалната революция латексът се превръща в изключително ценен колониален ресурс. За да се възползват от тези огромни резерви, се налагат ужасно насилствени техники над принудително работещи в Амазонската гора в Бразилия и в Конго по времето на крал Леополд, а неизпълнението на невъзможни квоти се наказва с осакатяване, понякога и със смърт.

Уникалните качества на каучука го правят идеален за използване като защитно облекло, особено в медицината и отбраната.

Фиона Джардин от Художествената школа в Глазгоу, която се занимава с история на модата, обяснява за употребата му през 19-ти век. "Съчетан с други тъкани, каучукът подобрява функционалността на палта, шапки, гети и протектори за рокли", разказва тя. Допълва, че по онова време материалът се е използвал за път, за обществени събрания и в градския живот и става все по-разпространен на Запад.

Тъй като популярността на латексовото облекло нараства, някои от хората, които го носят, откриват, че е едновременно прагматично и се усеща приятно. "Това е най-чувствената материя, защото има уникален вид, мирис, вкус, звук и усещане", казва дизайнерката Баронесата.

Изобретяването на дъждобрана Mackintosh през 1824 г. привлича много любители на каучука. Изпратените многобройни писма, които изразяват ентусиазъм от еротичната тръпка от носенето му, са публикувани в изданието "London Life" през 1920 г. Тогава се заражда и една от първите фетишистки организации в Англия - The Mackintosh Society.

С нарастване броя на членовете в такива кръгове и определянето им като "извратени", носенето на латексовите дрехи за обществото се превръща в табу. След Втората световна война вълна от социален консерватизъм принуждава фетишистите да правят сбирките си в мазета и подземия.

След години укриване, латексовата мода се появява отново в края на 50-те години на миналия век, благодарение на британския дизайнер Джон Сътклиф, който създава първия в света костюм - прототип на дреха, използвана от фетишистите.

Първоначалното му намерение за марката AtomAge е да бъдат облекла, устойчиви на атмосферни влияния за мотористи, но дизайните му са желани повече за лична, вместо за обществена употреба.

Британската шпионска поредица The Avengers от 60-те години на миналия век e монументална за достигането на латексовите дрехи до масите.

Феминистката героиня Ема Пийл (изиграна от Даяна Риг) е облечена в стилен латексов костюм, вдъхновен от Сътклиф. С Пийл като медиен архетип латексът е не просто секси, а направо нечовешки.